Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 93
Лора Лазар
- Кой ти каза? - Мишената зададе следващия въпрос.
- Оги и Никола.
- А вие какво пихте тогава? - обади се Радо.
- Бира.
- Само една? - недоверчиво попита Мишената.
- Двулитрова... - смутолеви старецът.
- Какво ще ни кажете за Евлоги Аладжов? - намеси се отново младият полицай.
- Не е луд - бързо каза старецът.
- Много си категоричен изрече Грамаданкото.
- Но признавам странни неща стават около него - продължи възрастният мъж.
- Например?
- Пожари, картините му изчезват... започна да изрежда Гого Хисарски. - Когато видях, че гори къщата му...
- Ти беше ли там? - попита комисарят, защото не си спомняше неговия образ от онази нощ.
- Нали аз събудих квартала? - ядоса се Гого, че не са го видяли. После си спомни, че за да скрие голотиите си, се беше прибрал в храмовата къща. - Никола пръв изскочи, извлече Оги далеч от пожара, а после и майка му...
- Художникът е бил там? - попита Радо и погледна към шефа си.
- Какво правеше Аладжов на мястото на пожара? - изрева Мишената.
- Беше коленичил пред майка си.
- Никола Угаров ми каза, че е бил смъртнопиян - отбеляза тихо комисарят.
- Защо те е излъгал? - прошепна в ухото му Радо.
- Наистина беше пиян - съгласи се и Гого. - А после не помнеше нищо...
Неочаквано Мишената зададе най-важния въпрос:
- А ти защо ходи при Тодор Тодорин?
- Него още не го познавам - бързо отговори старецът.
82
- Снощи Грамаданкото ме откри - прошепна Гого Хисарски, след като видя от прага, че в ателието е само художникът.
- Къде? - разсеяно попита Оги, който почистваше палитрата си.
- Как къде? В храма...
- Там ли се криеше?
- Защо да се крия? - ядоса се старецът. - Там работя, не се крия... Слушаш ли ме изобщо?
- Да - погледна го Оги. - Полицаите питаха ли за мен?
- И за теб питаха... кимна с глава възрастният мъж.
- Мислят, че аз съм подпалвачът - тихо каза Оги и остави четките.
- А не си ли?
- Може и да съм - прошепна той. - Само не знам как го правя..
- Вероятно си сомнамбул - заяви Гого, завъртя се около художника, за да го огледа. После неочаквано попита: - Гледал ли си „Бонифас сомнамбулът“?
Оги само вдигна рамене, премести стола и седна срещу празния статив.
- Млад си, затова... - Старецът седна върху дивана и продължи: - Стар френски филм. Разказва се за един мъж - денем пази бижутериен магазин, а нощем го краде. Играеше Фернандел... И не го ли не знаеш?
- Не.
- Невероятна комедия! - усмихна се Гого. - Ако можех пак да я гледам! Дали ще се смея, както тогава?
- Но всичко около мен не е комедия.
- Не е... - съгласи се бързо скитникът. - Искам да ти призная нещо...
Оги не го погледна и затова Гого продължи:
- Не знам защо не го казах на полицаите... Ама Грамаданкото ми взе страха и пелтечех като апаш, хванат на гюме. Той видя недоумяващия поглед на художника и поясни: - Хванат при засада...
- И аз се чувствам гузен, когато ме разпитва призна си Оги.
- Защото не знаеш какво точно става.
- Може би затова...
- Да продължа - три нощи стоях на пост... - започна Гого Хисарски.
- Нали те видях.
- Нищо не си видял! - размаха ръце възрастният мъж. Сега смених мястото на поста. Подремвах докъм полунощ и ставах...