Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 93

- Кой ти каза? - Мишената зададе следващия въпрос.

- Оги и Никола.

- А вие какво пихте тогава? - обади се Радо.

- Бира.

- Само една? - недоверчиво попита Мишената.

- Двулитрова... - смутолеви старецът.

- Какво ще ни кажете за Евлоги Аладжов? - намеси се отново младият полицай.

- Не е луд - бързо каза старецът.

- Много си категоричен изрече Грамаданкото.

- Но признавам странни неща стават около него - продължи възрастният мъж.

- Например?

- Пожари, картините му изчезват... започна да изрежда Гого Хисарски. - Когато видях, че гори къщата му...

- Ти беше ли там? - попита комисарят, защото не си спомняше неговия образ от онази нощ.

- Нали аз събудих квартала? - ядоса се Гого, че не са го видяли. После си спомни, че за да скрие голотиите си, се беше прибрал в храмовата къща. - Никола пръв изскочи, извлече Оги далеч от пожара, а после и майка му...

- Художникът е бил там? - попита Радо и погледна към шефа си.

- Какво правеше Аладжов на мястото на пожара? - изрева Мишената.

- Беше коленичил пред майка си.

- Никола Угаров ми каза, че е бил смъртнопиян - отбеляза тихо комисарят.

- Защо те е излъгал? - прошепна в ухото му Радо.

- Наистина беше пиян - съгласи се и Гого. - А после не помнеше нищо...

Неочаквано Мишената зададе най-важния въпрос:

- А ти защо ходи при Тодор Тодорин?

- Него още не го познавам - бързо отговори старецът.

82

- Снощи Грамаданкото ме откри - прошепна Гого Хисарски, след като видя от прага, че в ателието е само художникът.

- Къде? - разсеяно попита Оги, който почистваше палитрата си.

- Как къде? В храма...

- Там ли се криеше?

- Защо да се крия? - ядоса се старецът. - Там работя, не се крия... Слушаш ли ме изобщо?

- Да - погледна го Оги. - Полицаите питаха ли за мен?

- И за теб питаха... кимна с глава възрастният мъж.

- Мислят, че аз съм подпалвачът - тихо каза Оги и остави четките.

- А не си ли?

- Може и да съм - прошепна той. - Само не знам как го правя..

- Вероятно си сомнамбул - заяви Гого, завъртя се около художника, за да го огледа. После неочаквано попита: - Гледал ли си „Бонифас сомнамбулът“?

Оги само вдигна рамене, премести стола и седна срещу празния статив.

- Млад си, затова... - Старецът седна върху дивана и продължи: - Стар френски филм. Разказва се за един мъж - денем пази бижутериен магазин, а нощем го краде. Играеше Фернандел... И не го ли не знаеш?

- Не.

- Невероятна комедия! - усмихна се Гого. - Ако можех пак да я гледам! Дали ще се смея, както тогава?

- Но всичко около мен не е комедия.

- Не е... - съгласи се бързо скитникът. - Искам да ти призная нещо...

Оги не го погледна и затова Гого продължи:

- Не знам защо не го казах на полицаите... Ама Грамаданкото ми взе страха и пелтечех като апаш, хванат на гюме. Той видя недоумяващия поглед на художника и поясни: - Хванат при засада...

- И аз се чувствам гузен, когато ме разпитва призна си Оги.

- Защото не знаеш какво точно става.

- Може би затова...

- Да продължа - три нощи стоях на пост... - започна Гого Хисарски.

- Нали те видях.

- Нищо не си видял! - размаха ръце възрастният мъж. Сега смених мястото на поста. Подремвах докъм полунощ и ставах...