Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 95

- Питам защо не си взел отпечатъци - набра Донов.

- Младо момиче отбраняваше чашата от чужди посегателства...

- Оная наежена котка пак ли беше там? скочи ядосан Мишената. - И ти й се даде?

- Шефе - направи опит да го спре Радо.

- По-спокойно, Мишена отдръпна се назад експертът. -

- Наистина Рая Станева не ме допусна до чашата...

- Така ли се казва? Радо, пиши!

- Пиша, шефе - отговори колегата му.

- Нямаше как да взема отпечатъци продължи Косев. Мацката тъкмо бе измила чашата.

- А от другаде защо не взе отпечатъци? - развика се комисарят.

- Както правилно отбеляза Рая Станева, нямам заповед.

- Тия акселерати! Мишената изруга. - Знаят си правата като дипломирани юристи!

- От филмите се учат - отбеляза Радо. - Нали знаеш как арестуват престъпника в сериалите? „Прочети му правата...“ Косев използва момента, за да се измъкне от кабинета. Комисарят помълча, а после се обърна към подчинения си:

- Как мислиш, юнако... Каква е ролята на момичето в този сериал?

- Любовна отвсякъде.

- Дали? Осигури на Аладжов алиби, химикалите са изчезнали от училище, а там правят химични опити...

- Тя не знаеше, че водата гори - сети се младият мъж.

- Но съмнително бързо отговори.

- Аз също. При това още по-бързо от момичето... - каза Радо. - Ако не бях видял чудото с ваната на Еми...

- Май я защитаваш - промърмори шефът му.

- Каква е целта на Рая Станева?

- Отстраняване на конкуренцията - непремислено отговори Мишената. - Първо принуждава Камелия да скочи...

- Шефе - погледна го учудено Радо, - нито Камелия, нито Еми могат да бъдат конкуренция на момичето.

- Щото е младо ли?

- И е младо, и е хубаво - допълни младият полицай.

- Откъде знаеш, че не превъртяло - не се съгласи комисарят. - Около художника се навъртат всякакви откачалки... Сети се за Гого Хисарски.

- Никола Угаров и Асен Десподов изглеждат стабилни - отбеляза колегата му.

- Изглеждат - изсумтя отново Донов. - А може да са серийни подпалвачи.

- И двамата? - подхвърли иронично Радо. - Избери поне един от тях!

- Не мога - призна си комисарят.

- Шефе, пак започнахме да се въртим в кръг...

- Като бълхи сме, юнако - каза Мишената. - Подскачаме ту върху единия, ту върху другия...

- Без да знаем кого да захапем.

84

 Оги наблюдаваше Рая. Тя бе полегнала по корем, лактите й се опираха на дивана, а пръстите й сръчно натискаха клавиатурата на таблета. Лицето й бе едва загатнато, защото разпилените коси го закриваха от неговия поглед. Извивката на гръбнака й плавно се спускаше надолу и се напъхваше под чаршафа. Но дори и памучното покривало не скриваше напълно очертанията на дългите крака. През прозореца се процеждаше светлина, която се разсейваше върху дивана точно пред момичето. Ако нагъне чаршафа само върху бедрата на Рая, би нарисувал нежния й образ с акварел. Друга техника не пасваше на въздушната й същност. Дори и да рисуваше с масло, трябваше образът да притежава ефирността на акварела.

Несъзнателно Оги придърпа лист и започна да скицира тялото на момичето с молив.