Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 92

- Каквито искаш, такива пердета ще ти купя! - ентусиазирано се обади синът й. - Имам пари...

- Сега от София ще си купя - погледна го майка му.

- Защо от София? - първи реагира Никола.

- Оная дърта клюкарка - и Мария Аладжова посочи към съседния двор, - се обадила на Мила и всичко й разказала...

- Но защо ще ходиш в София? - виновно попита Оги.

- За да види кака ти, че съм жива и здрава...

- По телефона можеш да й го кажеш - настоятелно изрече синът й.

- Мила ме покани да погостувам - погали го по рамото майка му. - Да отида сега, че после ще падне снегът...

- Ще пообиколиш столицата, ще се разсееш от грижите - подкрепи я Никола.

- А вие с Асен ще наглеждате ли Оги? - Мария Аладжова погледна Никола, който леко й кимна.

- Голям мъж съм вече... - изрече синът й, но не я погледна. Бе засрамен от обстоятелството, че неговата майка търси помощ от приятелите му. - Оправям се и без тях! - Той посочи към пожарникаря.

- Знам, знам... - прошепна Мария Аладжова, но гласът й трепереше.

- Не се притеснявай за него! - обади се Никола. - Аз и Асен ще наминаваме всеки ден.

81

 Слабата светлина на смрачаване, която полазваше само двете стъпала на притвора, изчезна изведнъж. Грамаданкото бе затулил входа. Гого Хисарски инстинктивно се пъхна под дървения тезгях. Чу тежки стъпки, които приближаваха към скривалището му, и силен глас избоботи над него:

- Какво се криеш бе, мушморок?

- Подреждам свещите - смутолеви старецът.

- Излизай оттам! - извика Мишената.

Никакво уважение към третата възраст, помисли си Гого, рязко се изправи и удари главата си в дървения плот. Дори не посмя да изохка, а само разтри темето си. До Грамаданкото се бе изправило същото момче от онази вечер.

- Дай си личните документи! - продължи на висок тон Грамаданкото.

Гого се засуети и затърси раницата си.

- Нямаш ли документи?

- Имам, как да нямам... - разтрепера се старецът.

- Къде са тогава?

- В раницата - изрече той.

- Ей там е - посочи към тъмния ъгъл младият полицай. Гого извади личната си карта и я подаде на Мишената.

Той я прочете, а Радо записа данните в тефтера си.

- Отдалеч си промърмори комисарят. - Какво правиш тук?

- Клисар съм... Засега...

- Какво правиш в нашия град? - натърти на последните думи полицаят.

- Пътувам....

- За къде пътуваш?

- Просто пътувам инатливо отговори възрастният мъж.

- Към затвора, а?

- Защо пък за там? - наежи се Гого Хисарски.

- Ти ми кажи!

- Нищо не съм направил - вирна глава скитникът.

- Евлоги Аладжов ли те подпали? - попита Мишената.

- Защо ще го прави? - изненада се Гого.

- Ти ми кажи...

- Разбрахме, че сте горял в двора на ателието - обади се Радо.

- Не съм - отрече бързо старецът и бързо добави:- Поне не помня.

- Как така не помниш?

- Казаха, че съм бил пиян, ама чак пък нищо да не помня... - Гого навря и двете си ръце в косите, почеса се и седна върху стола.