Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 96

- Рисуваш ли ме? - понита тя, но без да се обърне.

- Позна.

- Горя в пламъци, надявам се...

- На теб не ти подхожда огъня.

- Защо? - извърна се към него Рая.

- Моля те, още малко...

Тя го разбра и отново застана в предишната поза.

- Защо не ми подхожда огъня? - повтори момичето.

- Концентрирана светлина... Омайва те, но после те убива...

- А аз не светя, защото съм невзрачна?

- Не - усмихна се Оги. - Ти си въздушно момиче... Носиш се из въздуха...

- Въздухарка, така ли? - скочи неочаквано Рая, омота чаршафа около себе си и се изправи върху дивана.

Оги се стресна от неочакваната й реакция, размаха ръце настрани, за да й покаже, че греши, но бутна чашата от статива. Тя се строши и двете изобразени риби попаднаха върху отделни парчета. И двамата не обърнаха внимание.

- Аз съм огнена жена! - извика Рая, наведе се, грабна от дивана таблета и пръстите й се разиграха върху него.

- Не си - прошепна Оги, за да не го чуе момичето.

Някъде отдалеч се чу думкане на тъпан. Рая замота чаршафа около себе си и започна да пристъпва по дивана:

- Аз съм нестинарка... Огънят не ме гори, защото е мой съюзник... Нашепва ми вековни тайни... Дум-дум-дум, дум-дум, дум...

- Стига! - изкрещя неочаквано художникът и дори стана от мястото си - Спри!

Рая изгаси таблета, седна на дивана и се разплака. Оги отиде при нея и я прегърна.

- Защо плачеш?

- Мъчно ми е... - ревна на рамото му тя. - Мислиш ме за глупава... Обиждаш ме...

- Не - прегърна я още по-силно мъжът. - Ти си толкова нежна, толкова лирична, толкова...

- Красива? - погледна го през сълзи Рая.

- Красива... - повтори след нея художникът. - Дори много красива! - целуна я той. - Но не си за огнената серия.

- Но аз имам огнен характер! - отдръпна се от него Рая. - Ужасна съм, бързо се ядосвам... Зодия Стрелец съм, а това е огнен знак - допълни тя.

- Аз те виждам само като образ... - сложи пръст на устните й Оги. - Всичко в теб е нежно - извивката на раменете ти, кожата ти, дори косите ти, когато ги прехвърляш през рамо... Виждам само плавни линии и дори моливът е груб за тях... Само докосването на акварелен цвят до хартията може да пресъздаде въздушния ти образ...

Момичето потърси устните му. Едва когато се отдръпна, Оги продължи:

- Ако беше пеперуда, крилата ти щяха да бъдат прозирни с бледи нюанси на дъгата.

- Огънят бързо ще ги унищожи - спокойно продължи момичето.

- Във въздушната серия ти ще бъдеш централен образ... - усмихна се художникът. - Обещавам.

- Кога ще я започнеш?

- Когато се освободя от огъня...

85

 Еми Месиянска скучаеше. След първоначалния интерес към огнената й вана, сега вече никой не й звънеше. Нямаше близки приятелки, които да се отбият и да споделят градските клюки. Липсваше й връзката с Интернет, за да чете загадъчни истории, които да подхранват въображението й. Редеше за пореден път пасианса, а той все не излизаше. Захвърли картите, защото ръцете й бяха отмалели да ги прехвърля. Изкушаваше се да се качи на горния етаж, където се намираше ортопедичното отделение и само да надзърне в стаята на Камелия Аврамова.

Преди години Еми мислеше, че с Камелия са не само добри познати, но дори приятелки. От време на време излизаха на кафе, обикаляха магазините, критикуваха всички около тях. Камелия често споделяше семейните си неудачи, свързани с безкрайните върволици от жени около мъжа й. След поредната раздяла с някоя любовница, мъжът й подаряваше скъп подарък кожено палто, златна огърлица или пръстен. И докато двете си бъбреха, тя обръщаше по някоя водка, а Камелия изобщо не близваше алкохол. Тогава Еми не подозираше, че алкохолиците без едно питие могат, но само едно никога не им стига.