Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 9

Притвори очи и се пренесе в онези времена, когато са знаели да ценят женската красота. От едно нумерологично проучване бе разбрала, че през пети век е била келтска принцеса, за чиято красота са се водели племенни войни. Безрезервно вярваше в това.

Отпусна се още повече надолу, така че водата да покрие с нежната си ласка умореното й тяло. Сега... Откъде да започне? Събужда се в мрачно подземие, но не знае как е попаднала там. Няма време да разгледа каменните стени с преплетени паяжини по тях, защото огромната врата се отваря и тя с интерес очаква да види принца... Вместо него се появява едноок мъж с черна превръзка на лицето, а в дясната си ръка носи запалена факла...

- Огнен кръст предизвика паника - чу далечен глас. - Зрителите, които имат чувствителна психика...

Телевизорът бе включен на късните новини.

Еми рязко стана, прескочи пламтящите свещи и хукна натам. На екрана показваха кадри с горящия кръст. Бе снимано отдалеч, не се виждаше човека върху кръста, но въпреки това въздействието бе умопомрачително. Отчаяно се разплака на глас и дори не чу коментара на водещия. Стоеше гола насред стаята, капките падаха върху излъскания паркет, отнякъде ставаше течение, но тя не можеше да реагира.

Не усети и светкавицата, която проблясна за миг откъм прозорчето на банята.

7

Оги разтърка очи, защото цветовете започнаха да се сливат сигурен знак, че трябва да спре. Постави четките в терпентина, натопи в него сухо парцалче и изтри пръстите си. Отстъпи няколко крачки назад и присви очи.

Картината бе в първоначалното хаотично състояние образът на стареца бе все още суров, детайлите бяха само маркирани, пламъкът на свещта бе твърде ярък и се „биеше“ с лицето на монаха. Във фона липсваше дълбочина, стоеше плосък и някак декоративен, а тона заличаваше идеята за взаимната обусловеност между сън и реалност. Усещането за тайнството на огъня бе само загатнато, а той искаше да „блъсва“ зрителя от пръв поглед, да доминира над възприятията му. И едва след това погледът да търси детайлите като потвърждение на основното послание.

Но трябваше вече да тръгва.

Отвън откри Гого. Старецът бе полегнал в единия ъгъл на чардака. Под себе си бе разгънал кашона, които преди това взе.

Евлоги потръпна от сутрешния хлад, погледна отново към свитото тяло на скитника, поколеба се, но не заключи вратата. С бързи стъпки прекоси двора, като внимателно отвори скърцащата дворна врата.

Не се обърна назад. Ако го беше направил, щеше да види как Гого Хисарски бавно се приплъзва към вратата на ателието.

8

Излезе от съня с отворени очи и първото, което видя, бяха златните листа на крушата, които се опираха върху стъклата на прозореца. Някога щеше да ги нарисува - рамка на притворен прозорец, безкрайни нюанси на кадмиева жълта, английска червена, дори кармин и цинобър, които напират да влязат в стаята, а по стъклото - неясно отражение на прегърбена жена. Под прозореца ще има загатнатите очертания на старинна ракла, върху която някой е забравил пожълтяла фотография на младо момиче, подпряна на износени балетни пантофи. Ще я нарече „Носталгия“, „Спомен“ или просто - „Есен“. Не, няма да я нарисува - композицията е шаблонна, посланието е твърде директно, не предоставя на зрителя възможност за размисъл. Виждал е подобни платна и никога не са го впечатлявали, колкото и да е добър рисунъкът или колоритът на творбата.