Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 10

Евлоги се надигна и по тишината усети, че е сам в къщата. Погледна часовника - бе спал само четири часа, а се чувстваше готов за работа. Винаги така ставаше, когато бе обзет от нова творба.

След половин час тръгна към ателието, което му бяха отпуснали от общината срещу минимален наем в реставрирана  възрожденска къща. Бе на петдесет метра по диагонал от дома му. Неговото ателие се намираше между две други помещения, но Евлоги рядко виждаше колегите си. Стаята му бе около десет квадрата, отгоре бе с дървен, но нисък таван, а по дължината на двете противоположни стени бяха разположени по три малки прозореца с метални решетки. Въпреки това дневната светлина в ателието бе оскъдна, тъй като около къщата имаше два стари ореха, които хвърляха плътна сянка дори над керемидения покрив. Най-много му харесваше чардакът - по-просторен от стаите, обрамчен с висок парапет. През лятото предпочиташе да рисува навън, а вечер канеше гостите си там. При по-особени случаи преспиваше в ателието, като разпъваше стар диван.

Дворът бе заобиколен от двуметров зид, който скриваше от уличните минувачи прихлупената къща. От едната страна зад зида се намираше механа във възрожденски стил, а от дpyгата - частен дом, чиято сива стена винаги го дразнеше. Всяко лято планираше да нарисува пъстър графит върху нея, но така и не му оставаше време за тази идея.

Евлоги отвори дървената порта откъм улицата, а отвътре се чу силен глас:

- Хайде, пладне стана, а ти още не работиш!

Той се стресна, защото наистина беше забравил за снощния си гост. А Гого Хисарски дори не се изправи, за да види кой е влязъл в двора. Старецът беше само по посивели, мокри бермуди, увити около хилавите му крака. Наведен над чешмата в двора, той усилено разтъркваше с ръце сапунена пяна по косите си. Върху голия люляков храст бяха проснати расото и един вълнен пуловер.

- Защо мълчиш? - погледна го през сапуненката скитникът.

- Мислех, че си заминал... несигурно изрече Оги.

- Гониш ме, така ли? - изненада се Гого, поклати глава, а после пусна силно струята, за да отмие сапунената пяна.

- Няма да пътуваш днес, така ли? - отговори с въпрос художникът.

- Трябва да се поспретна, преди да продължа - смутолеви скитникът, извади стара риза от раницата и набързо се подсуши. Просна и ризата върху храста, за да съхне. Приседна на стъпалата на чардака и бодро каза: - Изчакай да изсъхна и няма да ти преча!

- Не ми пречиш... - неуверено отвърна Оги.

- Наистина ли? - зарадва се Гого Хисарски. Стана от стъпалото, направи няколко странни движения, за да се стопли, и продължи: - Виж какъв хубав ден е днес! Слънце, тихо, дори чувам птички наоколо... Красота и спокойствие!