Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 7

- Ако можеш... Поне за малко... - Евлоги с изненада проследи дългите пръсти на госта си, които завършваха с до дъно изядени нокти, а после започна да прехвърля образа върху листа.

- Ще се опитам... Ама трудно е - отвърна Гого. - Аз от малък съм шугаво яре... Не ме свърта на едно място... Сякаш иглички ме бодат отзад... Дори на чина не можех да стоя мирно въртя се, надигам се, иде ми да хукна на двора... Що наказания отнесох!

- Хиперактивност.

- Така ли се нарича болестта ми?

Оги не отговори.

- В казармата беше най-страшно - продължи Гого. - Ти знаеш ли какво е да стоиш па пост?

- Горе-долу...

- Не си ходил и казарми, нали?

- Не съм.

- Млад си, затова... въздъхна старецът. - Да си налея ли още?

Художникът само посочи с ръка бутилката. Гого Хисарски си наля още ракия, а Евлоги търпеливо го изчака да отпие и да застане в предишната поза.

- Навръх Нова година бях на пост продължи възрастният мъж. - Осветено на плаца, всички могат да ме видят, а аз никого... Нощ, студ, а в гащите ми - ледена висулка. Унасям се, ама не бива да спя... Изведнъж чувам шум откъм склада с боеприпаси, свалям автомата и го приготвям за стрелба... Вратата на склада бавно се отваря и се появява... - Гого нарочно забави и после високо произнесе:. - Хубавица! Гола и истинска! Ледената висулка се стопи и започна да расте огнен стълб в гащите ми... Пощръклях и хукнах натам...

- Сънувал си - засмя се Евлоги.

- Не беше сън - размаха ръце старецът, усети се и отново застана в предишната поза. - В поделението имахме един като теб. Нарисувал голотията, ама съвсем като истинска... Номер ми скроили аверите...

- И после? - с интерес попита художникът.

- После... Две седмици карцер - продължи Гого. Пак студ, хляб и вода... Дори не се сещам за жени, щото ледената висулка и с лупа не мога да я открия... Тогава много мислих и си казах: „Гого, бягай оттук, ако ти си живее!“

- Избяга от казармата?

- Не става така лесно... - поклати глава Гого. - Едва напролет се сетих как да се отърва... Възрастният човек се облегна назад. Повъртя се, не издържа и каза: - Няма ли да ме питаш как?

- Кажи... - разсеяно отговори Оги, тъй Като в този момент размазваше с палец въглена, за да получи рехава светлосянка върху листа.

- Опасах лехите с лалета от поделението - тържествено заяви Гого.

- Как? - Евлоги с интерес погледна госта си.

- Така. Стана бързо от стола Хисарски и застана на четири крака. - Късам с уста лалета, дъвча лалета... Сякаш говедарят е пуснал гладно теле в зелена ливада...

Художникът се разсмя и попита:

- Помогна ли?

- Не разбираш ли? - Изправи се старецът и отново седна на мястото си. - Направих се на луд и ме освободиха! - възторжено произнесе той. - Ама що лалета опосках!

- Горчат ли? - с интерес попита Оги.

- Блудкави са - начумери се старецът и продължи: - Оттогава намразих пролетта. Все се сещам за онези лалета...

Замълчаха. Оги стана и се насочи към прозорците откъм външната врата, където бе наредил нови рамки. Започна да избира подходящ размер. Усети по провлачването на стола по пода, че Гого Хисарски също се изправи.