Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 8

- Тръгваш ли? - попита художникът.

- Ако трябва, утре ще дойда пак...

- Добре - машинално отвърна Оги.

- Мога ли да изхвърля този боклук? - неочаквано попита старецът.

Евлоги се обърна и видя, че Гого сочеше към един кашон, пълен с хартии и найлонови торбички. Само му кимна. Старецът взе кашона и излезе навън.

Художникът постави платното на статива. Поколеба се за миг, а после неуверено драсна първата въглена следа върху бялото платно.

6

Еми Месиянска още не беше на върха, но усещаше близостта му. Само ако бе успяла да фотографира горящия човек! Но дори и пожарникарите не разполагаха със снимки. Страхуваше се само някой случаен пътник да не е щракнал горящия кръст и да го публикува на страницата си във фейсбук. Не дай, боже, го продаде на някоя медия!

Бе успяла да отрази събитието в централния всекидневник „Вестникар“, в агенция „Пльок“ и на сайта за езотерични учения „Духовни висини“. В първия материал описа суховато новината, във втория направи намека за първото проявление на сатанинска секта в областта, а в третия акцентира върху магията на огъня и духовното възвисяване на личността. За централния вестник пишеше с истинското си име, а за останалите - с псевдонима, който си избра - Еми Месиянска. Това име отразяваше истинската й същност-едновременно земна и възвисена, потайна и открита за феномените на вселената.

Тази вечер заслужаваше да се поглези. Влезе в банята, изградена по неин проект преди две години. Бе използвала парите, които майка й редовно изпращаше от Италия, където гледаше една болна старица. След пенсионирането си баща й се върна на село, рядко се отбиваше в града и според нея съвсем подивя в селския пущинак. Брат й живееше от години във Варна и се виждаха всеки път, когото на Еми й щукнеше да пазарува със замах в морския град.

Банята бе нейното блажено убежище - бели плочки, обрамчени с гръцки мотиви в златисто, придаваха леко сияние на обстановката. Малкото прозорче, което гледаше към запустелия двор на съседите, бе изрисувано със същите орнаменти в злато и напомняше на сияещ, кристал. Огромно огледало бе завинтено към косо изградената стена на ваната и докато изпаренията не го покриеха, Еми можеше да се любува на прекрасната си фигура.

Това беше нейният ритуал за отпускане. Пусна крана, за да напълни ваната. Винаги използваше само гореща вода, защото докато се приготвяше, водата ставаше хладка, каквато всъщност я обичаше. Сложи няколко зрънца ароматни соли, нареди дванадесет свещи по ръба на ваната, наля си от хладилника чаша шампанско и я постави до свещите. Едва тогава свали хавлията и влезе внимателно във водата, за да не я разплиска. Запали свещите, полюбува се на греещата редица и взе в ръка чашата със шампанско. После вдигна поглед нагоре и каза:

- Наздраве, прекрасна Еми!

Отпи и остави чашата на ръба. Полюбува се на тялото си, докато парата не залепна за огледалото. Знаеше, че е истинска жена - едра, с тънък кръст, огромни гърди и заоблен, но стегнат ханш. Светлоизрусените й коси бяха дълги и гъсти, а очите й приличаха на тъмнозелени мъниста - големи, но с редки мигли. Един кусур на толкова достойнства - преглътва се, особено когато си залепеше изкуствените мигли. Тогава очите й се отваряха към света и тя поглъщаше дори вибрациите на въздуха през тях.