Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 6

Защо не можеше да спре мислите си за Евлоги? Трябва добре да обмисли как да подходи към романтичната му душа...

Допи бутилката, загърна я във вестник и я пъхна в кожената чаша. Заключи дирекцията и тръгна по тъмния коридор. Само отделни отблясъци от уличното осветление се пречупваха в стъклата на прозорците. Някак призрачно и необичайно тихо. Токчетата й отекваха върху мозайката. За миг си помисли, че училището през нощта е добър декор за филм на ужасите. Камелия се обърна рязко назад, а после се присмя на себе си за страха, който внезапно я обзе. Никога не би играла ролята на жертвата. В този момент чу бързи стъпки - някой тичаше към първия етаж. Тя изкрещя по посока на стъпките:

- Кой е?

Усети само бързото биене на сърцето си. Извади телефона, но се поколеба дали да позвъни. Все пак полицията беше в съседната сграда. Съвзе се. Ако някой иска да я уплаши не е познал!

На първия етаж се чу рязкото отваряне на прозорец и неясен шум.

Камелия Аврамова се спусна бързо по стълбите. На площадката пред външния вход светеше, но беше празна. В коридора също нямаше никого. Затвори внимателно прозореца, върна се до входа и постави ключа, но вратата се отвори сама - не беше заключена. Вече имаше основание да уволни портиера!

Прибяга до уличните кофи за боклук, огледа се и пъхна надолу празната бутилка от водка.

И едва тогава се сети - защо трябваше някой да скача през прозореца, когато външната врага е отключена?

5

 - Не говориш много... - прозина се Гого Хисарски,  разтри с ръце врата си и отново застана в предишната поза.

Евлоги само повдигна рамене и продължи да рисува с въглен. Вече имаше десетина скици на госта си. Лицето на стареца бе твърде интересно, почти скулптурно - прекалено издължено за дребната фигура, заобиколено от кичури сплъстена, побеляла коса. Веждите имаха странната форма на островърх покрив, а между тях дълбока бразда разделяше челото на две видимо изпъкнали половини. Под тъмните очи, леко удължени хоризонтално, се очертаваха изпъкнали торбички. Разстоянието между правия нос и не добре оформените устни бе по-голямо и допълнително удължаваше лицето. Широкото расо прикриваше слабите рамене и изпосталялата фигура на Гого Хисарски.

- А мен отвътре ме напира да говоря продължи възрастният мъж. - И сам си говоря, ама да не помислиш нещо... Не съм... - и той завъртя ръка около главата си, за да покаже, че не е луд.

- Ти говори - предложи му художникът. - Само не ръкомахай много-много!

- Защо?

- Сега рисувам дясната ти ръка.

- Така ли да я държа? - попита Гого и отново я постави върху облегалката на дивана.