Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 63

- Ако чистачката не е минала с прахосмукачка...

- Казват, че Камелия Аврамова оставала до късно сама в кабинета си - сети се Радо.

- И ако чистачката само е изхвърляла кошчето с боклук, а един ден в седмицата е чистела основно... - продължи мисълта му Мишената.

- Може от една седмица да е посипан килимът, а частиците всекидневно се утъпкват от посетителите в кабинета - пое щафетата Радо.

- И в подходящия момент поднасяш запалката откъм коридора .....завърши доволен Донов.

- Може да капнеш солта киселина - обади се Гатев.

- Едва ли ще я носиш в шепата си... - погледна го недоверчиво Мишената.

- Щом е затворена в епруветка, няма проблем - каза експертът.

- Ако някой те види със запалка, е по-подозрително - съгласи се с експерта Радо.

- Никой е нямало в училището, юнако!

- Може подпалвачът да не е бил сигурен, че е сам в сградата - не се съгласи партньорът му. Самата директорка е можела да чуе щракването... Запалването на кибритена клечка също предизвиква шум.

- Аврамова е нямало нищо да чуе! - повиши тон шефът му. - Била е пияна!

- Солната киселина е просто капка - продължи да настоява на своето твърдение химикът. - Отваряш епруветката, изсипваш и си тръгваш, без да се обърнеш.

- Убеден си, че гори - съгласи се най-накрая Донов. - Дори силен вятър няма да изгаси сместа.

- Точно така.

- Химик търсим, така ли? - обърна се към експерта младият полицай.

- Не знам - поклати глава Гатев. - Но човекът разбира не само от пожари, но и от точните химикали...

- Давай нататък! - нареди Мишената.

- Именно от тази смес е обгорената ивица върху килима - поясни химикът. - Затова пожарът не се е разпространил настрани, а се е наврял под бюрото като дъртак под фустата на девица...

- Гатев! - погледна го накриво комисарят.

- А когато стигне до бюрото? - обади се Радо.

- Там трябва да е имало друго гориво - замисли се Гатев. - Чепът на дъртака само ще погали кълките на момата, ама няма да я накара да пламне...

- Говори по същество! - Мишената отново набра на експерта и дори се приближи застрашително към него.

- Водката може ли да гори? - намеси се отново Радо, за да не се изпокарат двамата му колеги.

- Може - отговори химикът. - Но трябва да е полегнала доброволно върху килима... - неволно изрече той, сепна се и се дръпна към вратата, за да бъде по-далеч от комисаря. Едва тогава продължи: - Нали е спирт, защо да не гори?

- Аладжов каза, че миришело на спирт в кабинета - сети се Радо.

- Може директорката да е разляла част от бутилката - продължи спокойно Мишената.

- Може - съгласи се Гатев.

- Значи търсим човек от обкръжението на Камелия Аврамова - заключи Донов.

- Познавам един - смигна му Радо.

57

 Никола Угаров тъкмо щеше да хлътне в двора на кооперацията, когато забеляза странните движения на Гого Хисарски. Старецът крадешком надникваше зад колоната на храма и после отново се криеше зад каменния стълб. Никола пресече улицата, тихо се приближи до скитника и го потупа по рамото. Гого Хисарски рязко се обърна, плю в пазвата си и едва тогава каза: