Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 61
Лора Лазар
- И двете.
- Не съм пробвала уменията си с банков сейф - засмя се момичето и влезе в ателието.
Оги я последва вътре всичко бе постарому. Момичето се огледа, посочи празния статив и попита:
- Къде е картината за любовта?
- Откраднаха и нея.
- И нея? - изуми се Акварелното момиче. - Колко картини са откраднати?
- Няма значение - махна с ръка художникът.
- Как така няма значение? - наежи се момичето. - Някой краде от теб, а ти...
- Защото харесва моите образи - усмихна се Оги.
- Аз също ги харесвам прошепна момичето. - Но никога не бих откраднала!
- Защото аз ще ти подаря... каза Оги и започна да прехвърля завършените платна.
- Не сега - спря го с ръка Акварелното момиче. - Мислил ли си кой иска картините ти?
- Не - поклати глава художникът, огледа се и продължи: - А какво друго да открадне оттук? - Той направи опит да се усмихне. - Сега поне имам катинар.
- И ще спре крадеца, колкото спря мен.
- Няма значение - махна отново с ръка мъжът. - Други композиции ще нарисувам.
- Но няма да са същите - тъжно каза момичето.
- Знам - отвърна тихо Оги. - Ще бъдат по-хубави, обещавам ти.
Момичето се приближи до него и прошепна:
- Мога ли да те целуна?
- Първият път не поиска разрешение - също шепнешком отговори той.
Прегърна я нежно и докосна устните й, които леко се отвориха. Бе зашеметяваща целувка, която той не искаше да свършва. Наведе се надолу, взе момичето на ръце и го понесе към дивана.
- Може да се разсърдиш на следващия ми въпрос... - прошепна Оги в ухото й.
- Питай! - каза тя, докато се изтягаше на дивана.
- Как се казваш?
- Рая - изненада се тя и дори се надигна на лакти.
- От дванайсети „в“ клас? - изправи се до дивана Оги.
- Сякаш не знаеш тъжно отговори Рая.
- Върви си!
- Защо? Вече не си ми учител. - Рая стана бързо и направи опит да го прегърне, но той се дръпна назад.
- Заради теб ме уволниха - отговори разочаровано художникът и отвори вратата на ателието.
56
- Махни я оттам да не я гледам! - нареди Мишената още с влизането си в кабинета.
- Успя да те ядоса - отговори Радо.
Той взе подпряната на саксията картина с образа на горящата Камелия, погледа я и каза:
- Ама художникът наистина е отразил характера й.
- Махни я оттук!
- Не мога - кротко отвърна колегата му. - Все пак ще я броим за доказателство. Засега... - допълни той.
- Обърни я към стената тогава!
Радо подпря картината отстрани на своето бюро, за да не я вижда шефът му. Мишената все още беше бесен:
- На открит бой няма да излезе, но да ти забие нож в гърба...
- А защо? - прекъсна го Радо. - Съвсем открито натопи Аладжов.
- Не го е видяла, но е сигурна, че е той! - продължи комисарят.
- Ако всеки уволнен постъпва като Аладжов, няма да има кандидати за началници - засмя се Радо.
- И уволнени няма да има. Некадърниците ще стоят до пенсия - поуспокои се и комисарят и седна на стола си.
- Да си видял уволнен некадърник?
- Може и да има някъде - бързо каза Мишената. Аз поне не познавам такива.
- Няма и да се запознаеш. Те виреят при всякакви началници.
- Много философстваш! Върни се на въпроса!
- Камелия Аврамова е бясна на Евлоги Аладжов... - започна младият полицай.