Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 61

- И двете.

- Не съм пробвала уменията си с банков сейф - засмя се момичето и влезе в ателието.

Оги я последва вътре всичко бе постарому. Момичето се огледа, посочи празния статив и попита:

- Къде е картината за любовта?

- Откраднаха и нея.

- И нея? - изуми се Акварелното момиче. - Колко картини са откраднати?

- Няма значение - махна с ръка художникът.

- Как така няма значение? - наежи се момичето. - Някой краде от теб, а ти...

- Защото харесва моите образи - усмихна се Оги.

- Аз също ги харесвам прошепна момичето. - Но никога не бих откраднала!

- Защото аз ще ти подаря... каза Оги и започна да прехвърля завършените платна.

- Не сега - спря го с ръка Акварелното момиче. - Мислил ли си кой иска картините ти?

- Не - поклати глава художникът, огледа се и продължи: - А какво друго да открадне оттук? - Той направи опит да се усмихне. - Сега поне имам катинар.

- И ще спре крадеца, колкото спря мен.

- Няма значение - махна отново с ръка мъжът. - Други композиции ще нарисувам.

- Но няма да са същите - тъжно каза момичето.

- Знам - отвърна тихо Оги. - Ще бъдат по-хубави, обещавам ти.

Момичето се приближи до него и прошепна:

- Мога ли да те целуна?

- Първият път не поиска разрешение - също шепнешком отговори той.

Прегърна я нежно и докосна устните й, които леко се отвориха. Бе зашеметяваща целувка, която той не искаше да свършва. Наведе се надолу, взе момичето на ръце и го понесе към дивана.

- Може да се разсърдиш на следващия ми въпрос... - прошепна Оги в ухото й.

- Питай! - каза тя, докато се изтягаше на дивана.

- Как се казваш?

- Рая - изненада се тя и дори се надигна на лакти.

- От дванайсети „в“ клас? - изправи се до дивана Оги.

- Сякаш не знаеш тъжно отговори Рая.

- Върви си!

- Защо? Вече не си ми учител. - Рая стана бързо и направи опит да го прегърне, но той се дръпна назад.

- Заради теб ме уволниха - отговори разочаровано художникът и отвори вратата на ателието.

56 

- Махни я оттам да не я гледам! - нареди Мишената още с влизането си в кабинета.

- Успя да те ядоса - отговори Радо.

Той взе подпряната на саксията картина с образа на горящата Камелия, погледа я и каза:

- Ама художникът наистина е отразил характера й.

- Махни я оттук!

- Не мога - кротко отвърна колегата му. - Все пак ще я броим за доказателство. Засега... - допълни той.

- Обърни я към стената тогава!

Радо подпря картината отстрани на своето бюро, за да не я вижда шефът му. Мишената все още беше бесен:

- На открит бой няма да излезе, но да ти забие нож в гърба...

- А защо? - прекъсна го Радо. - Съвсем открито натопи Аладжов.

- Не го е видяла, но е сигурна, че е той! - продължи комисарят.

- Ако всеки уволнен постъпва като Аладжов, няма да има кандидати за началници - засмя се Радо.

- И уволнени няма да има. Некадърниците ще стоят до пенсия - поуспокои се и комисарят и седна на стола си.

- Да си видял уволнен некадърник?

- Може и да има някъде - бързо каза Мишената. Аз поне не познавам такива.

- Няма и да се запознаеш. Те виреят при всякакви началници.

- Много философстваш! Върни се на въпроса!

- Камелия Аврамова е бясна на Евлоги Аладжов... - започна младият полицай.