Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 65

Художникът я пое и прошепна:

- Не знам какво да рисувам...

- Героическа картина - сети се Гого.

- Няма герои днес - обади се пожарникарят.

- Има, как да няма... - възпротиви се старецът.

- Аз искам огъня... - прошепна Оги. - Той е магия от живи цветове!

- Тогава рисувай... - замисли се старецът за миг и бодро каза: - Нарисувай Никола как се бори с пожара...

- Искаш и аз ли да пламна? - ядоса се пожарникарят.

- Важното е да си герой - убедено изрече Гого.

- Не искам - прошепна Никола.

- Защо? - изненада се старецът. - Нали винаги побеждавате огъня?

- Да, винаги - замислено изрече пожарникарят. - Но понякога цената е ужасна...

- Харесва ми... Виждам го вече - отнесено произнесе Оги.

58

 Мишената нервно крачеше пред оградата на училището. Тъкмо реши да звънне, когато зад ъгъла се показа Христо Гатев.

- Закъсняваш - сърдито отбеляза комисарят, когато експертът се приближи.

- Полудувах снощи отговори Гатев. - Возих се на конче-вихрогонче... Една сервитьорка ме покани да...

- Не ми се слушат порно фантазии рано сутрин - прекъсна го Мишената.

- Не са фантазии самодоволно изрече химикът. А ако жена ми нещо те пита...

- Ще й кажа за кончето на въртележката...

- Няма да ти повярва.

- Сигурно затова не пита - изсумтя Донов и първи изкачи стълбите на училищната сграда.

Портиерната беше празна, по коридора също нямаше движение. Толкова беше тихо, че чак се чуваше тиктакането на стенния часовник.

- Да не са евакуирали училището? - замисли се Мишената и тръгна по стълбите към втория етаж.

- Личи си, че още нямаш ученичка - засмя се Гатев. Всички са в час.

- Да не повярваш колко е тихо! А вчера... - не довърши той, защото веднага се сети за нещо ужасно: - А ако нахлуе терорист, кой ще го спре?

- Камерите - посочи му с ръка една от тях експертът.

- Камерите? - сети се Донов. - Сега ще видим кой е тършувал из кабинета по химия - каза той на висок глас.

Вратата до дирекцията се отвори и се показа помощник-директорът.

- Къде са камерите? - прогърмя гласът на комисаря в тихия коридор.

- При мен - отговори служителят. - Аз съм Богдан Динев, замествам госпожа Аврамова.

- Колко време пазите записите?

- Около седмица, ако няма произшествие...

- Ограбването на кабинета отразено ли е на записите?

- Хранилището по химия беше разбито - поправи го Динев. - Прегледахме записите, но... За съжаление камерата не хваща точно този ъгъл.

- Води ни да огледаме и ние нареди полицаят.

Динев внимателно заключи стаята си и тръгнаха към третия етаж. Хранилището по химия се намираше в ъгъла на Г-образен коридор. Достъпът до него бе въможен и от друго стълбище. Помощник-директорът им показа двете камери, разположени в тази част на училището.

- Защо са ви тогава камери? - изръмжа Мишената.

- За безопасността на децата... Агресията в училище...

- Стоп! - спря го комисарят, защото не му се слушаха лекции за пуберската агресия. - Къде е списъкът с откраднатите химикали?