Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 65
Лора Лазар
Художникът я пое и прошепна:
- Не знам какво да рисувам...
- Героическа картина - сети се Гого.
- Няма герои днес - обади се пожарникарят.
- Има, как да няма... - възпротиви се старецът.
- Аз искам огъня... - прошепна Оги. - Той е магия от живи цветове!
- Тогава рисувай... - замисли се старецът за миг и бодро каза: - Нарисувай Никола как се бори с пожара...
- Искаш и аз ли да пламна? - ядоса се пожарникарят.
- Важното е да си герой - убедено изрече Гого.
- Не искам - прошепна Никола.
- Защо? - изненада се старецът. - Нали винаги побеждавате огъня?
- Да, винаги - замислено изрече пожарникарят. - Но понякога цената е ужасна...
- Харесва ми... Виждам го вече - отнесено произнесе Оги.
58
Мишената нервно крачеше пред оградата на училището. Тъкмо реши да звънне, когато зад ъгъла се показа Христо Гатев.
- Закъсняваш - сърдито отбеляза комисарят, когато експертът се приближи.
- Полудувах снощи отговори Гатев. - Возих се на конче-вихрогонче... Една сервитьорка ме покани да...
- Не ми се слушат порно фантазии рано сутрин - прекъсна го Мишената.
- Не са фантазии самодоволно изрече химикът. А ако жена ми нещо те пита...
- Ще й кажа за кончето на въртележката...
- Няма да ти повярва.
- Сигурно затова не пита - изсумтя Донов и първи изкачи стълбите на училищната сграда.
Портиерната беше празна, по коридора също нямаше движение. Толкова беше тихо, че чак се чуваше тиктакането на стенния часовник.
- Да не са евакуирали училището? - замисли се Мишената и тръгна по стълбите към втория етаж.
- Личи си, че още нямаш ученичка - засмя се Гатев. Всички са в час.
- Да не повярваш колко е тихо! А вчера... - не довърши той, защото веднага се сети за нещо ужасно: - А ако нахлуе терорист, кой ще го спре?
- Камерите - посочи му с ръка една от тях експертът.
- Камерите? - сети се Донов. - Сега ще видим кой е тършувал из кабинета по химия - каза той на висок глас.
Вратата до дирекцията се отвори и се показа помощник-директорът.
- Къде са камерите? - прогърмя гласът на комисаря в тихия коридор.
- При мен - отговори служителят. - Аз съм Богдан Динев, замествам госпожа Аврамова.
- Колко време пазите записите?
- Около седмица, ако няма произшествие...
- Ограбването на кабинета отразено ли е на записите?
- Хранилището по химия беше разбито - поправи го Динев. - Прегледахме записите, но... За съжаление камерата не хваща точно този ъгъл.
- Води ни да огледаме и ние нареди полицаят.
Динев внимателно заключи стаята си и тръгнаха към третия етаж. Хранилището по химия се намираше в ъгъла на Г-образен коридор. Достъпът до него бе въможен и от друго стълбище. Помощник-директорът им показа двете камери, разположени в тази част на училището.
- Защо са ви тогава камери? - изръмжа Мишената.
- За безопасността на децата... Агресията в училище...
- Стоп! - спря го комисарят, защото не му се слушаха лекции за пуберската агресия. - Къде е списъкът с откраднатите химикали?