Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 62

- Защо?

- Нямам идея - сви рамене Радо.

- Мнителна жена - продължи комисарят. - Явно прехвърляше списък от имена, за да разбере кой е казал за пиянството й...

- Дори не се сети, че сама се е издала.

- Докато не й го каза - злорадо изговори Донов. Помълча и подхвърли: - Да не би да е имала мерак на младежа?

- Шефе, та тя е дърта и грозна! - изуми се Радо. - Абсурд!

- Но все още е жена, юнако... - наведе се напред Мишената. - И то жена с власт...

- Школска директорка и власт? - засмя се колегата му.

- Да попитаме ли учителите? - Комисарят наплюнчи палеца си и го протегна към партньора си, за да се хванат на бас. Кой е за тях властта? Да не мислиш, че е кметът?

Радо само се облегна назад и шефът му се отказа от баса.

Без да почука, в кабинета влезе Христо Гатев и възторжено извика:

- Еврика!

Носеше метална табла и две шишенца върху нея. Мишената бързо направи място па бюрото си, като остави само един празен лист.

- Откри как може да пламне хартия от само себе си? възбудено попита той експерта.

- Още не.

- Тогава? - начумери се комисарят.

- Открих как е станал пожарът в училище - гордо произнесе Гатев. После извади от джоба си пакетче и го подаде на Мишената. Чети!

- Пудра захар - прочете комисарят и бе готов да сграбчи химика за врата.

- Момент! - спря го с ръка Гатев.

Той взе пакетчето от комисаря и изсипа тънка ивица от захарта върху металната табла.

- Крем карамел ли ще правиш? - обади се и Радо, защото предположи, че захарта ще бъде запалена.

- Не съвсем - отговори химикът и отвори едно стъклено шише. - Това е калиев хлорат. Нарича се още бертолетова сол.

- Прилича на захарта - отбеляза младият полицай.

- Точно така. В захарта има много енергия, която лесно може да се освободи при наличието на подходящ окислител - продължи експертът. - Смесваме пудра захар и калиев хлорат в съотношение едно към четири в полза на захарта. А сега...

Той запали клечка кибрит и поднесе пламъка към сместа. Ивицата от захар и калиев хлорат пламна с бързина, изгоря със съскане и остави след изгарянето карамеленокафява ивица.

- Наистина заприлича на карамелизирана захар - каза Радо.

- Не се облизвай, а отскочи до близката сладкарница - засмя се шефът му, обърна се към Гатев и нареди: - Обясни за простосмъртните!

- Още малко търпение отговори химикът, като отново изсипа върху таблата нови количества захар и химикал. Сега ще запаля сместа без наличието на пламък...

- Циркаджийски трик? - подхвърли Донов.

- Не просто химия - отвърна експертът и отля капка течност от другото шише върху сместа.

- Отново се получи същия резултат - забеляза Радо.

- А вълшебната капчица е... с въпросителна интонация завърши шефът му.

- Солна киселина - отговори химикът.

- Ефектно призна Мишената.

- А пожарът? - попита младият полицай.

- Вече ми е почти ясен - започна Гатев. Можеш да посипеш от сместа върху персийски килим и всеки ще помисли, че директорката е яла поничка с пудра захар... А и част от кристалите ще се скрият от самия килим...

- Чакай! - прекъсна го комисарят. - Това означава ли, че горивната смес може да е изсипана и преди деня на пожара?