Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 60

- Не сме приключили - повиши тон Мишената.

- Нещо необичайно да се е случило с вас преди пожара?- попита младият полицай, за да избегне конфликта. Може да е свързано с дома ви, или с работното ви място?

- С мен - не - отговори Аврамова, поколеба се, но допълни: - От хранилището по химия бяха откраднати химикали.

- Кога?

- Няколко дни преди това - отговори жената. Бях сама в сградата, чух стъпки на бягащ човек надолу към първия етаж...

- Не заключвате ли училището?

- Тази вечер освободих портиера, но той не беше заключил външната врата - ядно изговори директорката.

- И после?

- Крадецът изскочи през прозореца...

- Нали вратата е била отключена?

- И аз това си помислих... Защо ще скача през прозореца, когато вратата е отворена?

- Защото крадецът не е подозирал, че има и по-лесен изход от прозореца - заключи Мишената.

- Не сте съобщили за кражбата - обади се Радо.

- Стигнахме до извода, че крадецът е някой ученик - отговори Камелия Аврамова.

- И какво от това? - погледна я накриво комисарят.

- Не искам да пострада авторитетът на училището.

- А ако крадецът си направи коктейл „Молотов“ и подпали сградата? - продължи той.

- Малко вероятно.

- Защо? - обади се отново Мишената. - Откраднатите химически препарати не горят ли?

- Не знам - ядоса се Камелия Аврамова. - Питайте химиците!

55

 Оги видя Акварелното момиче да се носи във въздуха към него и едва се удържа да не разтвори ръце в покана за прегръдка. Вече не знаеше кога образите в съзнанието му са реални и кога - въображаеми. Седеше на стълбите на чардака и наблюдаваше плавните движения на образа, който се приближаваше към него. Този път не беше сън.

- Защо стоиш тук?- попита го момичето и клекна пред него, за да вижда изражението на лицето му.

- Някой е заключил ателието с катинар - отвърна той. - Не знам какво да правя...

Акварелното момиче мина покрай него и той усети дъх на прясно окосено сено. Пое дълбоко дъх и се извърна назад. Момичето внимателно оглеждаше вратата на ателието.

- Скоро е поставен - катинарът е съвсем нов каза тя. - Кой може да го сложил?

- Вероятно от общината предположи мъжът. - Не помня дали съм плащал наема.

- Едва ли - не се съгласи Акварелното момиче. Ако бяха от общината, щеше да има няколко печата и известие за наема.

- Умница - усмихна се Оги.

- Позволяваш ли да го отключа?

- Имаш ли ключ? - Той едва сега стана от чардака и се приближи към вратата.

- Не, но ще пробвам с друго - отговори момичето.

Изсипа чантата си на земята, прехвърли нещата си и започна отново да ги прибира вътре.

- Намерих - и тя му показа шнола за коса със заострен връх на закопчалката. После пъхна металния връх в катинара, натисна и отключи. Извади катинара, отвори вратата и с жест го покани вътре.

Оги я наблюдаваше едновременно с интерес и възхищение. Нежните й ръце демонстрираха завидна сръчност, каквато той никога не можеше да постигне, дори и след многобройни тренировки.

- А банков сейф можеш ли да отвориш?

- Пари ли ти трябват? - попита го тя.

- Не, просто мисля, че е много сложно...

- Катинарът или банковият сейф?