Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 59

- Успя да ни изпревариш, а! - повиши тон Грамаданкото. - Заплаши ли я, или направо я уби?

- Вие сте... прошепна Оги, но не довърши.

- И аз мисля същото за теб! - боцна го с пръст в гърдите полицаят и едва тогава се отмести.

54

 Камелия Аврамова напомняше на кукла, попаднала в ръцете на невръстен садист. Гипсираните й крайници заемаха различна позиция спрямо леглото и оставяха усещането, че разкривената фигура е застинала на стоп кадър, докато пада от небето. Бледото й лице почти се сливаше с общата белота на обстановката.

- Как стана пожарът? - директно започна младият полицай.

- Не знам отвърна тихо жената. - Изведнъж видях пламъци около себе си...

- Не усетихте ли първо дима? - попита отново Радо.

- Не.

- Ти защо още беше в училище? - едва сега се обади Мишената.

- Довърших един доклад - бързо отговори жената, но бе видимо ядосана от фамилиарния тон на полицая. - После си почивах след уморителния ден.

- С чаша вино и цигара в ръка - изпухтя комисарят.

- Глупости!

Очите на Камелия Аврамова засвяткаха, а пръстите се впиха в белите чаршафи. Лицето й се изкриви и започна да диша трудно.

- Имате ли врагове? - бързо зададе следващия въпрос Радо.

- Силният човек винаги има врагове - изговори с усилие Камелия Аврамова.

- Но и фаворити - подхвърли Мишената.

- Какво имате предвид?

- Евлоги Аладжов е бил твой фаворит, а си го уволнила - поясни той.

- Имам сериозни основания.

- Сподели ги с нас - с ироничен тон изрече Донов.

- Пет дни не беше на работа, не представи болничен лист, дори не се оправда...

- Наистина сериозни основания - кимна с глава комисарят.

- Ако той ви е казал нещо друго, значи ви е излъгал...

- Защо мислиш, че ни е казал нещо друго? - наостри слух Донов.

- Той живее в свой свят, фантазира си...

- И за алкохола ли? - подметна Мишената.

- Какъв алкохол?

- В кръвта ви, когато сте докарана в спешна помощ - обади се Радо.

Жената притвори очи и около минута мълча. Комисарят я наблюдаваше е интерес и дори не я подтикна да побърза.

- Изпих малко водка за разпускане - призна си директорката.

- Аладжов ли ти прави компания? - попита я Донов

- Не.

- Що?

- Не го поканих - присви ядно устни жената.

- Сигурно затова е драснал клечката - подхили се Мишената.

- Не го видях произнесе бавно Камелия Аврамова. - Но съм убедена, че той подпали кабинета.

Защото го уволни ли?

- Гледаше ме и се хилеше... притвори очи тя и едновременно с това прехапа устни. После продължи: - А аз крещях за помощ...

- Къде точно беше Аладжов?

- На задния вход на училището - произнесе директорката. - Това е последното, което видях.

- Сигурна ли сте във вината на художника? - обади се младият полицай.

- Да. Сами бяхме в сградата.

- Ще отправите ли официално обвинение към Аладжов? - продължи той.

- Вече го направих.

- А в писмен вид? - ухили се Мишената.

- Това не е ли достатъчно?

- За протокола...

- Ще накарам адвоката ми да ви го представи в най-скоро време. - Жената обърна глава настрани, за да покаже, че разговорът е завършил.