Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 42
Лора Лазар
След малко в стаята влезе висока, пълничка учителка, чийто посребрени коси напомняха, че не е далеч от раздялата си е школото.
- Здравейте! - подаде им тя ръка, но без да се представи.
- Има ли директорката врагове? - попита направо комисарят.
- Правилният въпрос е: „Има ли изобщо приятели?“ -погледна ги закачливо учителката. - Никой не я обича.
- И не ви е страх да го кажете? - обади се Радо Ангелов.
- Докато Аврамова се върне на работа, аз вече ще броя стотинките от пенсията си - засмя се жената.
- Какво ще ни кажеш за нея? - попита нетърпеливо Мишената.
- Олицетворение на властващата посредственост - бързо и категорично отговори учителката. - Посредствена и болезнено амбициозна.
Двамата полицаи се спогледаха - явно мнението на жената не бе формулирано в момента на разговора. И най-важното - бе толкова различно от пламенните речи на нейните колеги в защита на директорката.
- Аврамова беше дълги години даскалица из селата... -продължи учителката. - Едва успя да завърши задочно българска филология в университета на съседния град. После премина през няколко партии, за да получи този пост. Мъжът й също помогна...
- А нещо конкретно? - подхвърли Мишената, защото биографията на Камелия Аврамова можеха да проверят и от официалните документи.
- За пожара... - Жената ги разбра, поколеба се, но после твърдо заяви: - Не мисля, че е някой от нас.
- Много си категорична - отбеляза отегчено Мишената.
- Да мразиш някого не е основание да го подпалиш - убедено изрече тя.
- А ако много го мразиш? - намеси се Радо.
- Дори и тогава...
- Директорката наскоро да е обидила някого, да е уволнила или да е заплашвала с уволнение? - зададе дежурните въпроси Донов.
- Наскоро уволни бай Коста - портиера, а сега се носят слухове...
- За? - наостри слух комисарят.
- Казват, че е уволнила Евлоги Аладжов...
- Кога? - изправи се Мишената.
- Непосредствено преди пожара...
- Защо е уволнен?
- Питайте Аврамова - повдигна рамене жената. - За нас е изненада, защото тя се отнасяше твърде толерантно към него.
- В какъв смисъл?
- Оги не ставаше за учител - закъсняваше за час, дори забравяше да дойде на работа... Държеше се като приятел с децата, а те му се качваха на главата...
- И Камелия Аврамова го търпеше? - прекъсна я отново комисарят.
- Прощаваше му всичко... Като на любим ученик.
- Или само любим? - подхвърли нехайно комисарят.
Учителката се замисли и несигурно произнесе:
- Оги едва ли се досещаше...
- Много е недосетлив бе! - изсумтя Мишената.
- Той е нежна душа, творец... - защити го учителката.
- С пиромански изблици - промъмори недоволно Донов. - Свободна сте.
Жената тръгна към вратата, поколеба се, но все пак попита:
- А възможно ли е да е нещастен случай?
- Какво имате предвид? - първи реагира Радо.
- Публична тайна е, че директорката пие дори в училище... И винаги пуши в кабинета си.
39
- Мрачно, потискащо... Тунел без изход... Дори белите плочки сивеят... - нареждаше Оги, докато вървяха по болничния коридор. - Няма да го нарисувам... Липсва цвят, прекалено графично... - спря се и отчаяно изрече: - Днес цветовете са изчезнали от света!