Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 42

След малко в стаята влезе висока, пълничка учителка, чийто посребрени коси напомняха, че не е далеч от раздялата си е школото.

- Здравейте! - подаде им тя ръка, но без да се представи.

- Има ли директорката врагове? - попита направо комисарят.

- Правилният въпрос е: „Има ли изобщо приятели?“ -погледна ги закачливо учителката. - Никой не я обича.

- И не ви е страх да го кажете? - обади се Радо Ангелов.

- Докато Аврамова се върне на работа, аз вече ще броя стотинките от пенсията си - засмя се жената.

- Какво ще ни кажеш за нея? - попита нетърпеливо Мишената.

- Олицетворение на властващата посредственост - бързо и категорично отговори учителката. - Посредствена и болезнено амбициозна.

Двамата полицаи се спогледаха - явно мнението на жената не бе формулирано в момента на разговора. И най-важното - бе толкова различно от пламенните речи на нейните колеги в защита на директорката.

- Аврамова беше дълги години даскалица из селата... -продължи учителката. - Едва успя да завърши задочно българска филология в университета на съседния град. После премина през няколко партии, за да получи този пост. Мъжът й също помогна...

- А нещо конкретно? - подхвърли Мишената, защото биографията на Камелия Аврамова можеха да проверят и от официалните документи.

- За пожара... - Жената ги разбра, поколеба се, но после твърдо заяви: - Не мисля, че е някой от нас.

- Много си категорична - отбеляза отегчено Мишената.

- Да мразиш някого не е основание да го подпалиш - убедено изрече тя.

- А ако много го мразиш? - намеси се Радо.

- Дори и тогава...

- Директорката наскоро да е обидила някого, да е уволнила или да е заплашвала с уволнение? - зададе дежурните въпроси Донов.

- Наскоро уволни бай Коста - портиера, а сега се носят слухове...

- За? - наостри слух комисарят.

- Казват, че е уволнила Евлоги Аладжов...

- Кога? - изправи се Мишената.

- Непосредствено преди пожара...

- Защо е уволнен?

- Питайте Аврамова - повдигна рамене жената. - За нас е изненада, защото тя се отнасяше твърде толерантно към него.

- В какъв смисъл?

- Оги не ставаше за учител - закъсняваше за час, дори забравяше да дойде на работа... Държеше се като приятел с децата, а те му се качваха на главата...

- И Камелия Аврамова го търпеше? - прекъсна я отново комисарят.

- Прощаваше му всичко... Като на любим ученик.

- Или само любим? - подхвърли нехайно комисарят.

Учителката се замисли и несигурно произнесе:

- Оги едва ли се досещаше...

- Много е недосетлив бе! - изсумтя Мишената.

- Той е нежна душа, творец... - защити го учителката.

- С пиромански изблици - промъмори недоволно Донов. - Свободна сте.

Жената тръгна към вратата, поколеба се, но все пак попита:

- А възможно ли е да е нещастен случай?

- Какво имате предвид? - първи реагира Радо.

- Публична тайна е, че директорката пие дори в училище... И винаги пуши в кабинета си.

39

 - Мрачно, потискащо... Тунел без изход... Дори белите плочки сивеят... - нареждаше Оги, докато вървяха по болничния коридор. - Няма да го нарисувам... Липсва цвят, прекалено графично... - спря се и отчаяно изрече: - Днес цветовете са изчезнали от света!