Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 43

- От махмурлука е - изгледа го накриво Никола, а после прошепна в ухото му: - Но и в затвора е мрачно, дори черно!

- Болницата е за предпочитане - неочаквано се съгласи Оги. - Нюанси на сивото... - спря се той, тръсна глава и каза: - Сиво до полуда!

- Лудница или затвор - прошепна отново пожарникарят. - Дано да имаш правото на избор!

- Много си черноглед! - изненада се Оги.

- Кой ми го казва?

Никола Угаров спря една медицинска сестра и тя им посочи с ръка лекарския кабинет. Влязоха вътре и видяха доктора, излегнат върху дивана. Той се надигна и ги погледна с досада явно му попречиха на служебната дрямка и може би затова не беше многословен:

- Мария Аладжова? Трябва да остане няколко дни под наблюдение...

- Какво й е? - попита Никола Угаров.

- Здрава е. Само снощи е предозирана диазепамите.

- Тя не пие хапчета... - плахо се обади Оги.

- Може да се е отчаяла от живота - високомерно го изгледа лекарят и им обърна гръб.

Мария Аладжова бе седнала в леглото и се усмихна, когато ги видя. Бе облечена в огромна болнична нощница и затова бе навила ръкавите й. Тънките й ръце се подаваха съвсем малко от плата. Прилича на топлийка, забита в огромен игленик с формата на сърце, помисли си Оги. Майка му бе кръглолика, с късо подстригани бели коси, тъмни очи и слаба фигура. Той несръчно я целуна и веднага попита:

- Мамо, какво стана снощи?

- И ти като полицаите - усмихна се възрастната жена. - Нищо не е станало... Пийнах малко мастика за стомаха си...

- А някакви хапчета да си пила?

- Само за кръвното пия, знаеш... Нищо ми няма! - бодро каза Мария Аладжова. - Скоро ще ме изпишат.

- Мамо, а аз снощи връщах ли се у нас?

- Не. Защо? - изненада се майка му.

- Лельо Мария - намеси се Никола, - да си забравила печката включена?

- Някой да е идвал у нас снощи? - трескаво попита Оги.

- Да си видяла съмнителен човек по улицата? - продължи и пожарникарят.

- На кой въпрос първо да отговоря? - засмя се жената. Замисли се само за миг и отговори: - Видях оня скитник, дето спи в попската къща...

- Какво правеше? - нервно попита Никола.

- Прибираше се отнякъде...

- От прозореца на кухнята ли го видя? зададе следващия въпрос Оги.

- Че откъде другаде мога да го видя? - погледна го учудено майка му.

- Може да си излязла навън, да си седяла на пейката... - неуверено предположи синът й.

- Не е лятна нощ, синко... - усмихна се Мария Аладжова, намръщи се за миг, преди да ги попита: Но защо ме разпитвате така?

- Прозорецът на кухнята е изгорял - призна част от истината Оги.

Майка му помълча малко, въздъхна и каза:

- Здраве да е!

- Бързо ще направим ремонта - успокои я Никола Угаров.

- Не съм включвала котлона, не съм палила свещ... - започна да изрежда Мария Аладжова. - Нищо не съм горила снощи в печката...

- Сигурно е станало късо съединение - изрече пожарникарят, но сам не вярваше на думите си.

40

 Оги отвори дворната врата, Никола само поклати глава и тръгна към дома си. В ателието светеше, но художникът не се учуди - напоследък почти не можеше да остане сам. Когато отвори, първо видя ножа, насочен срещу него. Той отстъпи назад, но отвътре се чу: