Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 44

- Слава богу, че си ти!

Еми Месиянска се хвърли напред и го задуши с яка прегръдка. Оги успя само да промълви:

- Какво?

Жената го пусна и поясни, размахвайки ножа в дясната си ръка:

- Някой искаше да влезе тук.

Художникът само вдигна рамене.

- Когато ме чу, избяга - продължи жената. - Не посмях да изляза... Ами ако ме причаква отвън?

- Остави ножа - прошепна Оги.

Жената го послуша и остави ножа върху стола. Той се насочи към ъгъла с рамките, когато Еми попита шепнешком:

- Не намери ли бележката ми?

Оги се обърна и я погледна изненадано.

- Бях ти оставила бележка, в която пишеше: „Пази се от огън“ - поясни жената.

- Защо да се пазя? - учудено попита той.

- Видях как гориш в пламъци - започна шепнешком жената.

Художникът само поклати глава, но Еми се приближи до него, хвана го за ръката и продължи:

- Не вярваш... Чувал ли си за пиромантия?

- Не.

- Това е древно учение за гадаене с огън...

- В пламъците виждаш образи... - погледна я за първи път с интерес Оги.

- Не само това... - припряно изрече журналистката. - Огънят е считан за една от най-странните стихии. Дори някои алхимици считали огъня за четвъртата форма на материята...

Докато говореше, Еми придържаше с ръка мъжа за лакътя и постепенно се преместваха към дивана. Седнаха един до друг, но тя продължи шепнешком да разказва:

- Огънят не е еднороден. Според Платон от чистия огън се раждат боговете... Неговият дим прогонва злите духове, а пламъците очистват пространството от негативна енергия...

- Не - протестира Оги. - Огънят ми носи само нещастие...

- Трябва да се отдадеш на огъня - продължи настоятелно Еми. - Вероятно той иска нещо да ти каже...

- Огънят ме преследва - разтърка очи художникът. - Рисувам огън, сънувам огън, отварям очи - отново има огън около мен...

- Ти си избраникът на огъня - уверено произнесе жената. - Помисли си само - ти нарисува Камелия Аврамова и предизвика събитието!

- И преди стана така...

- Кога? - наостри слух жената.

- Няма значение.

- Може би владееш пирокинеза - замисли се Еми.

- Какво?

- Можеш ли да запалиш огън само с мисълта си? -

- Не знам.

- Искаш ли да пробваме?

Еми не дочака отговора на Оги. Стана, поразрови из стаята и намери една свещ, забутана в гърнето с четките. Приготви кибрита до свещта и ги постави върху стола.

- Седни на пода - нареди тя на художника. - Аз ще седна срещу теб. Ще изгася...

Оги по инерция следваше наставленията на жената. Ателието потъна в мрак. После се чу шепотът на Еми:

- Концентрирай мисълта си! Насочи цялата си енергия към свещта! Мисли и си представяй как запалваш пламъка, как се разгаря... И не говори! Само си представяй!

Мрак и тишина. Черен мрак и подтискаща тишина. Оги ускорено дишаше, защото мракът го натискаше към земята. Не можеше да се освободи от него... После... шумни, тромави стъпки, скърцаща врата и щрак- ателието грейна, а на прага стоеше Гого Хисарски.

- Духове ли викате? - попита той.

Оги и Еми станаха от пода. Художникът изгаси свещта.