Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 41

Излезе на улицата и се извърна назад, за да запомни къщата, ако се наложи да свидетелства. Храмът отсреща й подейства успокояващо и Еми реши да запали свещичка за своето избавление. В притвора я пресрещна Гого Хисарски, който отстъпи крачка назад, когато я видя. После се изкикоти и каза:

- Сега ли излизаш от пещерата?

Еми неволно позаглади с ръка косите си, но не отговори на противния старец. Остави стотинки, грабна свещичката и тръгна към иконостаса. Прекръсти се пред иконата на Богородица с младенеца и едва тогава запали свещта. Пламъчето тръгна колебливо нагоре, но все пак удържа на течението, което ставаше в храма. Тя се вгледа в пламъка, но той бе безмълвен.

Зад гърба й Гого Хисарски прошепна:

- Тази нощ горя домът на Оги.

- Какво? - извърна се назад жената. - А Оги?

- Сигурно го гони махмурлукът!

Еми хукна към изхода и на бегом стигна до ателието. Влетя с цялата си мощ вътре, огледа се, но нямаше следи от скорошен пожар. Оги също беше изчезнал. Ще го чака, когато и да дойде. Чувстваше се виновна пред него. Бе получила послание от отвъдното, а не успя да предотврати трагедията. Снощи не можа да сподели с Оги страховете си, защото Гого Хисарски и Никола Угаров й попречиха. Ако беше разказала пред тях за предупреждението на огъня, можеха да й се присмеят. Тогава художникът нямаше да й повярва и щеше да загине от мъченическа смърт. Важното е, че и без нейното предупреждение е оцелял. Но защо? Вероятно земната му мисия не е приключила и отвъдните сили са оттеглили решението си да го вземат при себе си.

Седна на дивана и се загледа в платното на статива. Не мислеше за себе си, че е толкова злопаметна, но наистина не можеше да прости на Камелия Аврамова. Усети се, че със задоволство наблюдава образа на гърчещата се сред пламъците слаба и някак издължена фигура. Сякаш наблюдаваше дългата сянка на директорката върху мозайката на училищния коридор. Едва не се изсмя на глас - само секунди деляха бившата й приятелка от скока в нищото.

По навик Еми направи няколко снимки с телефона си -можеше да ги увеличи и понякога да си припомня нещастния образ на тази кучка. Наистина Камелия си получи заслуженото!

Еми Месиянска чу плахи стъпки отвън и нетърпеливо се провикна:

- Оги, ти ли си?

Стъпките бавно се отдалечиха, а тя се прилепи от страх към дивана.

38

 - Шефе, говорят за нея като за покойница! - изуми се Радо, след като останаха за малко сами.

- От страх, юнако! - отговори Мишената. - Жива е и ги е страх, че като се върне...

- Чувал ли си нещо за нея преди?

- Далеч съм от даскалските среди - отвърна комисарят. Но след година-две мога и да ги опозная...

- Нищо не научихме - изрече младият мъж.

- Ще открием точния човек, ще видиш! - оптимистично каза Донов. - Все един ще се престраши да говори!

Бяха им отстъпили един кабинет, където от няколко часа разпитваха колегите на Камелия Аврамова. Вече се бяха отчаяли, че ще попаднат на информация, която ще ги насочи към извършителя на палежа. Никой не искаше да говори против директорката, или просто да сподели училищните клюки.