Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 135

- Имаш ли вайбър?

- Да.

- Ще ти го изпратя - отговори жената.

- Отнякъде дочу гласа на Мишената:

- Вибратор ли каза? Ако и сега мисли за секс...

- Вайбър - приглушено изрече Радо, а после на висок глас й благодари и затвори.

Еми започна бързо да набира новия репортаж. Думите идваха толкова бързо, че тя бе повече от убедена - звездите й диктуват какво да пише. Тъкмо изпрати репортажа, когато се появи сънен Илия. Прегърна я, но тя се изплъзна и му посочи монитора.

- Бързо! Обличай се и да тръгваме! - нареди му тя.

122

 Зарязаха пикапа с отворени врати и хукнаха към ателието. Дворната врата бе залостена и загубиха време, докато я отворят. Но вратата на ателието зееше широко отворена. Светнаха, за да се убедят, че художникът го няма.

- Откъде е излязъл, мамка му! - изруга тихо Мишената.

- Да обиколим двора - предложи Радо.

- От двете страни има стени...

- Но от страната на ателието май има ограда.

- Бягай за фенера! - нареди комисарят.

Той започна да оглежда дървената ограда, която започваше в края на схлупената постройка. Напипа метална халка, дръпна я към себе си, но оградата не се помръдна.

После я бутна назад и дървената ограда се отмести. Всъщност бе врата, зад която се виждаше запустял двор. В този момент пристигна Радо и включи прожектора. На светлината му видяха няколко дървета, заобиколени от неокосена трева. Дворът завършваше с калкан на къща, чийто параден вход вероятно е на съседната улица.

- Няма изход оттук - прошепна Радо.

Тръгнаха по задната стена на ателието, като внимателно осветяваха пространството пред тях. Видяха огромен дървен сандък, изправен до двуметровата стена на зида, който отделяше ателието от механа „Архитекта“. Когато приближиха, отместиха сандъка и откриха дървена врата, която някога е свързвала двата имота. Вратата се отваряше навътре, но беше заключена. Мишената се засили, блъсна я и строши ключалката. Влязоха в помещение, което приличаше на склад - натрупани безразборно счупени маси и столове, стари тенджери, тигани, кашони с чинии. В дъното на склада имаше гардероб, чиито две крила бяха само притворени. Радо бързо се насочи натам и го отвори. Вътре прилежно бяха наредени картини. Младият полицай обърна последната и прошепна:

- Мокра е още...

- „Огненото разпятие“ отвърна му също шепнешком Мишената.

А после откриха нова врата, която се отваряше към двора на механата.

- Оттук се е измъкнал - прошепна комисарят, посочвайки огромната дървена порта на механата, която излизаше на улицата. - Изтървахме го!

- Откакто сме на пост, не сме видяли някой да излиза от „Архитекта“.

- Обади се на кака Мецана и я питай кога е получила писмото.

Радо позвъни, но Еми не му вдигна.

- Сигурно е заспала - предположи той.

- Как може да спи след такава новина! - ядоса се комисарят. - Звъни, докато я събудиш!

Радо продължи да набира номера на журналистката, но без резултат.

- Нямал откъде да излезе, а? - Мишената бе бесен. - Как можахме да го изтървем!

- Знаеш ли... - сети се Радо. - От механата тръгна само служебният бус.