Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 134

- Но с рехави доказателства...

- Няма да се стигне до дело.

- Дали палежите щяха да спрат, ако бяхме арестували художника? - подхвърли Радо.

- Знае ли човек... Ами ако целта са само картините?

- Някой иска да ги притежава и затова...

- Този някой вече ги притежава, щом ги е откраднал - каза Мишената. - Но явно не му е достатъчно, иска Аладжов да гние в затвора.

- Вместо него.

- Сега Аладжов остана сам - продължи комисарят. - Няма кой да го защитава, няма кой да му носи храна или любов. Цяла седмица никой не е отворил дори по погрешка вратата на ателието. Защо подпалвачът не предприема нови действия?

- Само той може да ти отговори.

- Страх ме, ако всичко спре дотук...

- Защото случаят ще остане неприключен - досети се Радо.

- Не мога да го понеса - категорично каза Мишената.

- Нима искаш нови жертви?

- Искам да заловя подпалвача! - Донов дори трясна с юмрук по жабката.

- Той е и убиец...

- Само да ми падне! - закани се комисарят. - Ще се наслаждава на огнени зари през решетките... И то само по празници!

- Шефе, стори ми се, че попаднах на нещо интересно, когато преглеждах телефонните разпечатки... Може да е без значение... - каза Радо, но бе прекъснат от телефонния звън.

- Кой звъни посред нощ бе? - набра Мишената.

- Еми Мецанска - смигна му Радо, когато погледна дисплея.

- Ти си - нареди Мишената. - Аз спя някъде далеч от теб. До любимата си жена - допълни той.

121

 Еми Месиянска се събуди от топлината, излъчвана от тялото на мъжа. Пресегна се към нощната лампа, но се отказа, защото щеше да събуди Илия. Измъкна се тихичко от спалнята.

От една седмица летеше из простора с лекота, за която не беше подозирала, че притежава. Не можеше да повярва на късмета си! В никой хороскоп не пишеше, че ще срещнеш любовта в такси. На път, може би, но... Всъщност откога не беше чела хороскопа си? Май откакто Илия влезе за първи път в дома й...

Ако сега прочете седмичния хороскоп за отминалата седмица, ще разбере дали наистина маг Пламена познава. Включи компютъра и с нетърпение зачака да се зареди. Ако беше сама, както преди, щеше да си налее и глътка шампанско... Сега направо беше пияна! Илия я опияняваше повече, отколкото алкохола.

По навик първо прегледа пощата си и установи, че на адреса на Еми Месиянска има писмо. Вероятно от редакцията на „Пльок“ искаха нов репортаж за Оги. Вече не знаеше какво да измисли, защото в отминалата седмица нямаше новини, които да изпрати на агенцията.

Тя отвори писмото и с нарастващо удивление започна да го чете:

- Скъпа, Еми... Прости ми за всичко... - Погледна адреса и видя, че е от Евлоги Аладжов. - Помоли и другите да ми простят. Огънят превзе душата ми и вече не мога да живея с чувството за вина пред теб и другите. Днес довърших последната си картина - „Огненото разпятие“. Единствено ти ще ме разбереш - трябва да убия чудовището в мен. Сега съм готов да завърша живота си по същия начин и на същото място, откъдето започна всичко. Бъди щастлива! Оги.“

Без да се колебае, Еми набра телефона на Радо. Развълнувано му прочете предсмърното писмо на художника. Той май не я разбра и затова тя го попита: