Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 132

Човекът бе зад кръста с гръб към зрителя. Нима някой иска да гледа изкривеното лице на един мъченик? Десният му крак се сливаше със самия кръст, бе част от него, защото страданието е вътрешно присъщо на човешката душа. То се усещаше в цялостния образ на страдалеца - лактите на мъжа се спускаха рязко надолу и напомняха за скършения полет на един мечтателен дух, пръстите бяха разтворени в отчаян опит да избегнат съдбата, мускулите на краката пулсираха от болката.

Огънят едва тлееше в дъното на кръста и още не бе разгърнал разрушителната си същност. Тръненият венец бе непокътнат, защото болката от пламъка бе все още далеч от него. Спасението за мъченика бе илюзия, символизирана от часовника отляво, който отброяваше последните мигове, преди огънят да прегърне кръста. Книгата на живота, изобразена под часовника, бе обърната на последната страница. Епилогът беше без думи.

В далечината, но пред погледа на страдалеца, летеше Акварелно момиче. Бе толкова въздушно, че напомняше за приказна фея, родена от въображението на мъченика. Нея огънят никога нямаше да я докосне, защото той не би му позволил.

В мрачния ляв ъгъл имаше няколко фигури, които бяха обърнали гръб на кръста, сякаш искаха да отрекат неговото присъствие в композицията - един монах, с поглед, вперен в изгаснала свещ, двама мъже, навели надолу глави, но не в пристъп на вина, а дошли на поклонение, и една жена... Тя леко бе извъртяла глава, но не гледаше кръста, а началото на огъня. За нея той бе по-интересен от човешкото страдание. Можеше да добави и още детайли, символизиращи пътя на едно кратко битие и първите стъпки към очакваното и желано небитие...

Не знаеше колко време му остава и затова рисуваше с трескавата бързина на човек, който всеки момент ще почувства изгарящата ласка на пламъка...

119

 Мишената влезе тихо в кабинета и се изправи до прозореца. Това изненада Радо и го накара да запази мълчание. Само по стиснатите юмруци, младият полицай разбра, че шефът му е бесен.

- Има кафе... - Радо пръв наруши подтискащата тишина в стаята.

- Не искам - отвърна Донов, без да се обърне.

- Радо поклати с тревога глава и продължи да работи по изготвянето на поредния протокол. Явно оперативката при директора на полицията Георги Панайотов е била влудяваща, но това не се случваше за първи път. Защо Мишената е толкова бесен, че дори е онемял?

- Престани да щракаш по клавиатурата! - опроверга го комисарят.

Радо заряза протокола, облегна се на стола си и привидно спокойно попита:

- Уволни ли те?

- Още не.

- Тогава?

- Отменя наблюдението над Аладжов.

- Шефе, цяла седмица мина без събития - започна Радо. - Може и да има основания...

- Случаят не е разрешен - едва сега Мишената се обърна към партньора си.

- Ще търсим други варианти - успокои го колегата му. Помълча малко и се сети: - Не те е вбесило това...