Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 127

- Не е сън - потвърди Мишената.

- Рая е в болницата - каза Радо и бързо допълни: - Краката й са изгорени.

- Не и нея! Не и нея! - през сълзи каза Оги. - Не знам как го правя. Вярвате ли ми?

Не му отговориха.

- Аз съм опасен! Аз съм чудовище! - развика се неочаквано художникът. - Затворете ме и ще разберете как го правя!

- Нямам достатъчно доказателства - промърмори комисарят.

114

- Тази нощ подпалвачът сбърка - категорично изрече Мишената, щом излязоха на улицата.

- Продължавай!

- Кога ми стана и ти шеф? - начумери се комисарят.

- Нетърпелив съм - изрече Радо и прозвуча вместо извинение. Но за малко да добави: „С какъвто се събереш...“

- А аз съм бил припрян... - засмя се шефът му. - Снощи към колко часа надзърнахме в ателието?

- През дворната врата само... неволно го поправи колегата му.

- Не ме поправяй, а отговори!

- Не съм засичал, но беше късно... - замисли се младият полицай. - Към осем, девет...

- И според мен беше толкова... - съгласи се Донов. - Видяхме ги да се натискат на прозореца...

- Само силуетите им... - непремислено изрече Радо.

- Те бяха вътре - ядоса се Мишената. - Не са били само картонените им сенки!

- Съгласен съм.

- Тогава... - успокои се комисарят. - Кога Аладжов е успял да занесе момичето някъде из „Боаза“, да напали огън, да изчака да стане жар и да я кара да му танцува?

- Поне няколко часа трябват - замисли се Радо. - Момичето е намерено към три сутринта... Имал е шест часа на разположение.

- Аладжов няма кола...

- Може да е взел такси - предположи отново той.

- Твоят приятел, който те вози сутринта, щеше вече да е разбрал от колегите си... - сети се Мишената. - Таксиджиите са най-голямата клюкарска агенция в града.

- Какво е щял да разбере? - разсея се Радо, защото пътят им пресече хубаво момиче и се шмугна в най-близката къща.

- Ако някой е возил влюбена двойка из „Боаза“...

Завиха към полицията и едва тогава Радо се обади:

- Аладжов спеше с дрехите си... Първо правиш секс, а после от срам се обличаш отново?

- Може и облечен да го правиш - погледна го изненадано шефът му.

- Но не и след романтична вечеря... Видя ли цветята, свещта, масата?

- Видях - замисли се комисарят. - Искаш да кажеш, че и той е излизал?

- Вероятно - отговори Радо. - Няма друго обяснение за облеклото му.

- Връща се и се просва безпаметен върху дивана.

- Със сигурност е безпаметен - съгласи се Радо.

- Но не съвсем - сети се Донов. - Има някакъв спомен за Рая между огнени цветя...

- Наистина приличаше на сън - много образно и нелогично - продължи младият полицай. - Поне както художникът разказваше... Сякаш описваше своя картина...

- Аладжов няма такава картина - убедено изрече комисарят. - Спомни се думите му за момичето...

- „Огънят не й подхожда“ - цитира Радо. - Помни, че я е викал да дойде при него...

- А това, дето е пътувал с влак... - сети се отново Мишената. - Не ти ли напомня за возене с автомобил?

- Влак или автомобил?

- До „Боаза“ няма как да стигнеш с влак! - тросна се комисарят.