Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 126

Двамата полицаи пристъпиха все така тихо в ателието. Евлоги Аладжов не ги усети - спеше върху разпънатия диван, облечен в дънки и лек, вълнен пуловер. Одеалото му се бе провесило до пода. Стаята изглеждаше по-просторна отпреди. Вероятно се дължеше на обстоятелството, че стативът бе изтеглен до стената и освобождаваше известно място.

Радо посочи масата, върху която се виждаха следите от снощното пиршество. Той дори се пъхна отдолу, видя наредените кутии с бои, до тях - гърнето с четки и няколко албума. Един лист се подаваше между книгите и полицаят го измъкна, изправи се и набързо го прегледа. После го подаде на шефа си.

- Не са открити наркотици... Мишената прочете шепнешком заключението. Защо си е правил кръвен тест?

Радо само вдигна рамене.

- Да го приберем ли в и отрезвителното?

- Шефе, недей... Не сме го намерили на улицата.

- Той откъде ще знае? - промърмори комисарят. - Иде ми да го заключа някъде...

Донов седна на стола до дивана и сръчка в ребрата Оги. Художникът само се обърна на другата страна и направи неуспешен опит да придърпа одеалото, което се изсули на пода.

- Стани! - с фелдфебелски тон изрева Мишената.

- Спи ми се - промърмори Оги.

- Дай вода! - нареди на партньора си комисарят.

Радо се огледа, видя бутилката с вода и я подаде на шефа си. Мишената отля върху главата на художника, изчака малко и сипа обилно от течността върху спящия мъж. Оги рязко се надигна, потрепери и едва тогава ги видя.

- Пак ли вие? - измъчено произнесе той.

- Що? Ти кого очакваш? - невъзмутимо по попита комисарят.

Художникът стана и с олюляваща се походка излезе от ателието. Радо застана на прозореца и проследи движенията му до тоалетната и мивката на двора. Още от вратата Оги се сети да попита:

- Къде е Рая?

- Ти ми кажи... - впери поглед в него Донов.

- Сигурно е отишла на училище... - отговори на себе си художникът и започна да прави кафе. - Искате ли и вие?

Мишената бе готов да кимне с глава, но срещна погледа на Радо и каза:

- Не. Кажи за кръвния тест...

- Рая мисли, че в алкохола има наркотици. Но понякога сънувам огъня, а съм пил сок или кафе... - Оги разтри с ръце лицето си, за да се събуди и едва тогава включи котлона. - Чист съм. Поне според кръвния тест...

- Кажи тогава за снощи...

- Беше приказно... - започна неволно Оги, сконфузи се и наведе надолу глава.

- Нямаш приятели, нямаш изповедник... - изреди Донов и предложи: - Пробвай с нас!

- Какво? - обърна се назад художникът.

- Изповядай се за снощи... нехайно му предложи Мишената. - Виждам, че сте празнували... А танцувахте ли?

- Аз... Не мога.

- А Рая? Да е танцувала върху жарава?

- Огънят не й подхожда - изрече бързо Оги, а после повтори с измъчен тон:. - Огънят не й подхожда. Казах й го... Защо тогава...

- Какво?

- Нищо.

- Тя не те послуша и танцува в огъня, така ли?

- Беше сън... Кошмар - махна с ръце пред лицето си Оги, после ръцете му застинаха във въздуха и той промълви: - Не е сън... Затова сте тук - погледна ги е надеждата, че ще го опровергаят.