Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 129

- Ако си в състояние да разсъждаваш трезво...

- Да бяхме повикали Иван предложи Радо.

- Кучкаря ли? - Мишената веднага се сети за Иван Колев, който отговоряше за полицейския кучкарник. Ако не се справим сами...

- Ще загубим време - настоя младият мъж.

- Тази нощ дълго е валяло, юнако... - Комисарят посочи свличащата се кал между скалите. - Все са останали следи по тинята.

- Но дим не се вижда отникъде. - Радо огледа околността.

- Забелязах - промърмори Мишената.

- А ако огънят е бил от другата страна? - Младият полицай посочи към хълма, където намериха огненото разпятие.

- Едва ли. Щеше да се види отдалеч - отговори комисарят и нареди: - Върви напред!

Отдалечиха се на около петдесет метра един от друг, когато Мишената се провикна:

- Ела насам!

Радо на бегом се приближи и проследи ръката на комисаря. Върху калния склон откриха две ясни следи от боси ходила, положени едно до друго.

- Оттук е слязла.

- Скокнала - поправи го шефът му.

Върнаха се към служебния автомобил и извадиха от багажника туристическите си обувки. След случая в Кралево Радо също си беше приготвил един чифт. Преобуха се и тръгнаха по калните следи. Не беше трудно да ги следват - все още не бяха се слегнали с пръстта и върху тях не се откриваха стъпки на животинчета, които да ги объркват.

- Изверг! - запъхтяно произнесе Мишената, когато изкачиха хълма.

- Наистина е скачала като зайче - съгласи се Радо. - Колко ли време й е отнело?

- Едва ли ще разберем отговори комисарят. - Явно се е ориентирала инстинктивно... По шума на преминаващите през прохода автомобили...

- Можела е да се пребие в тъмното... Да я прегазят дори!

- Казах ти, че е изверг! - поклати глава Донов. - Подпалил я е и я е зарязал.

Откриха мястото на пожара след още стотина метра - намираше се в закътана долчинка, над която се извисяваха отделни скални късове. Под тях се виеше шосето. Черните въглени образуваха нащърбен кръг, последван от тънка ивица изгоряла трева.

- Дъждът е изгасил огъня - отбеляза Радо. - Можеше да пламне цялата гора.

- Ако огънят беше стигнал до онези храсти, и дъждът нямаше да помогне - посочи с ръка Мишената пред тях. После сведе поглед надолу и възбудено извика:

- Викай експертите!

Радо се доближи до шефа си, проследи погледа му и откри широки следи от автомобилни гуми.

117

 Еми беше още сънена, когато научи новината от Илия Терзиев. Таксиметровият шофьор паркира пред дома й, влетя вътре и задъхано й разказа всичко. Тя ентусиазирано го прегърна и каза:

- Страхотен екип сме!

- Мислиш ли? - откликна мъжът и я обгърна с дългите си ръце.

Еми не се колеба дълго и потърси устните му. Той я притисна към себе си, тя усети, че е готов и само промълви:

- Натам.

Тръгнаха към спалнята, прилепени един към друг. Мъжът се събличаше в движение, докато се просна чисто гол върху спалнята. Еми срамежливо се съблече гърбом към него и едва тогава се обърна към мъжа.

- Страхотна си! - прошепна възхитено Илия. - Истинска жена!

- Наистина ли? - настани се до него Еми.

- Красавица отвсякъде - едва промълви мъжът и грабна в шепите си гърдите й.