Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 125

- Аз нея едва видях в мъглата... - Сетих се! - цапна се по челото Илия. - Това е работа на сатанинската група, нали?

- Не съм чувал за нея.

- Как няма да си чувал? - изненада се шофьорът. - Дори във вестниците писаха...

- Ти не вярвай много-много на такива драсканици!

- Една приятелка, която е журналистка, също потвърди тази информация... Лелеее, можеше и мен да гепят тази нощ!

Пристигнаха пред дирекцията. Радо беше познал - Мишената се разхождаше отпред с поредната чаша кафе. Когато го видя, шефът му се провикна:

- Кога са ни дигнали заплатите, че се разхождаш с такси из града?

112

 - Тя е... - прошепна Радо на комисаря.

Мишената само кимна, защото и той веднага разпозна поредната жертва на подпалвача.

Рая отново приличаше на пашкул, но сега бе омотана в бинтове, чаршафи и системи. Само дясната й ръка се подаваше от завивката, за да могат да включат в нея абоката. Мраморният цвят на тялото й напомняше повече за труп, отколкото за живо същество. Лекото повдигане на гърдите й показваше на полицаите, че все още е жива.

Двамата полицаи тихомълком напуснаха болничната стая. Дежурният лекар ги последва и по коридора продължи да им обяснява:

- Сериозни са само изгарянията...

- Как са получени? - обърна се към него Мишената.

- Не знам - въздъхна докторът. Но сякаш е танцувала върху горящи въглени...

- Нестинарка, а?

- Има хора, които пробват играта върху огъня и... Това са резултатите... Вероятно не е преценила възможностите си... - предположи лекарят. - Останалите наранявания са повърхностни...

- Ще може ли отново да ходи? - попита Радо.

- Със сигурност - категорично отговори медикът. - Изгарянията са от втора степен... Не се е задържала дълго върху жаравата... Белези ще останат, разбира се... Наблюдава се и начална инфекция на белите дробове... Да се надяваме, че ще я овладеем, преди да се превърне в пневмония...

- Кога ще е готова за разпит? - прекъсна го Мишената.

- Не бързайте! - примоли се лекарят. - Освен физическите наранявания...

- Знам - прекъсна го комисарят. - Психическата травма е много по-силна...

- Особено ако момичето насила е танцувало върху огъня... - добави Радо.

- Мислите ли, че е било принудено? - попита докторът.

- Знае ли човек...

- Говори се за сатанинска секта в града... - прошепна лекарят. - Възможно ли е момичето да е тяхна жертва?

- Всичко е възможно - отговори бързо Мишената.

- Как да открием как се казва? - попита докторът. -Трябва да оформим болничната документация...

- Рая Станева - обади се отново Радо.

Двамата полицаи излязоха от хирургичното отделение.

- Юнако, потърси близките й... - нареди комисарят. - Когато се събуди, да види познато лице...

- Дали ще иска да го види, обаче?

- Не говоря за Евлоги Аладжов - разбра го Мишената. Въздъхна и каза: - Как можеш да посегнеш на такава крехка красота!

- Не е дело на художник - замислено изрече младият полицай. Те обичат красивото...

- Знае ли човек...

113

 Този път се промъкнаха с тихи стъпки към ателието. Няколко минути слухтяха пред вратата, но отвътре не се чуваше шум. Мишената натисна бавно бравата, но тя въпреки това изскърца. Отвори широко вратата, за да нахлуе чист въздух, а отвътре ги лъхнаха изпаренията на алкохол и миризмата на старо дърво, опушено с тютюнев дим.