Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 124

- Към полицията ли?

Радо кимна, защото позна таксиджията от онази нощ. Май се казваше Илия Терзиев.

- И аз съм за там - махна шофьорът с ръка. Качвай се!

Младият полицай мина пред автомобила и се качи вътре.

- От автомивката идвам започна Илия. Не мога да понасям мръсотия в колата... Виж как съм я барнал... Като влезе клиент, да се отпусне, да му стане хубаво, че се вози при мен...

- Наистина е чисто - съгласи се Радо.

- Да беше видял какъв боклучарник беше преди малко... - каза шофьорът и въздъхна. - Такива са рисковете на професията...

- Мръсни клиенти, а? - засмя се младият полицай.

- Не само... Ако знаеш какво ми си случи тази нощ! -Шофьорът се извъртя целия към Радо.

- Затова ли отиваш към полицията? - попита полицаят и посочи с ръка напред, за да подсети шофьора да гледа пътя.

- Те и от болницата сигурно ще се обадят...

- Давай накратко! - Радо открадна цяла реплика от шефа си.

- Връщам се аз от един курс... - започна отдалеч Илия Терзиев. - Да е било около три сутринта... Въртя аз по завоите на „Боаза“...

- Дай същественото - почти се примоли полицаят.

- Имай търпение де! - изненада се таксиджията. - Млад си още, а нервите ти хич ги няма...

- Не съм пил още кафе.

- Искаш ли да спра до някой автомат?

- Не - след кратко колебание изрече Радо. - Карай и разказвай!

- Както кажеш... Та значи въртя аз...

- По завоите на „Боаза“... - прекъсна го полицая т.

- И тъкмо да изляза на правата отсечка към града, изведнъж виждам...

- Какво? - извика нетърпеливо Радо.

- Едно зайче... Скок-подскок, скок-подскок... Излиза на шосето и...

- Ти го блъсна - с досада промърмори полицаят.

- Не съм - потупа по волана шофьорът. - Падна на шосето, но аз успях да набия спирачки. За малко да го прегазя.... Ама и ти не си виждал такова зайче... - обърна се той към полицая.

Радо не отговори, но таксиджията продължи:

- На два крака зайче...

Полицаят рязко се завъртя към шофьора.

- Стана ли ти интересно сега? - засмя се Илия Терзиев.

- Разказвай!

- Младо, хубаво момиче, омотано в чаршаф... Като копринена буба... Излязох аз от колата, а то - в несвяст... Да се обаждам на сто и дванадесет, да викам линейка... Губя време, току-виж - предало богу дух... Грабнах го и го пъхнах вътре...

- Живо ли е?

- Къде караш бе, идиот! Кой ти е дал шофьорска книжка! - разкрещя се неочаквано Илия Терзиев, изпреварвайки един опел вектра.

- Кажи за момичето! - почти извика Радо.

- Момичето бе студено като труп - продължи по-спокойно Илия. Но дишаше... Чаршафът беше мокър и по него бяха полепнали шума, листа, клонки... Дори клечки се бяха омотали в косата й... Май се е търкаляло някъде... Пуснах седалката назад, включих парното да го сгрея и... Газ до дупка! Ама каква смрад се носеше от нея! Направо щях да повърна!

- Защо? - попита Радо, но вече се досещаше.

- Петите й бяха изгорели... - прошепна шофьорът. - Още ми се повдига...

- А не видя ли около момичето други хора?