Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 100

- И сега пътуваш - подметна иронично Никола. - Откога?

- Отскоро - отговори Гого. Този свят искам да видя, преди да... - не довърши той. - Преди време се пенсионирахме с жената и се върнахме на село. Ама мина потопът в нашия край и отнесе половината къща... Кирпичена беше, строена е още от дядо ми... Всичко свърши за миг... Страшна сила е водата! Старецът замълча и на няколко пъти си поемаше дълбоко дъх. - Жена ми си беше отишла преди това... Не исках да досаждам на децата и тръгнах по белия цвят... Обаждам им се отвреме навреме...

- Значи не си скитник? - недоверчиво попита пожарникарят.

- Ти не ме ли слушаш какво говоря? - наежи се възрастният мъж.

- И кога ще спреш да пътуваш? - неочаквано се обади Оги.

- Това не зависи от мен.

Гого Хисарски погледна нагоре и се прекръсти.

88

 - Никола, ти ли взе последната картина? - обърна се към приятеля си Оги.

- Казах ти...

- Знам, че не я искаш...

- Да не би да е изчезнала? - сети се Никола.

- Рая първа забеляза... - каза художникът.

- Така ли се казва кьорпето? - прекъсна го Гого Хисарски.

- Рая е моето момиче - бавно, но отчетливо изговори Оги и притвори очи.

- Какво е забелязала? - върна го на земята пожарникарят.

- Че картината я няма...

- Откога я няма?

- Вероятно вчера е изчезнала - каза Оги. - Докато двамата с теб сме били в болницата...

- Нали те видях, че заключи! - ядоса се Никола.

Когато Рая е пристигнала, вратата дори е била отворена.

- Ти какво ще кажеш? - пожарникарят неочаквано се обърна към стареца.

- Не съм видял нищо, но... разтревожено изрече Гого. Затягат примката около теб - обърна се възрастният мъж към художника.

- Нали дебнеш? - стана от дивана Никола. - Как така нищо не си видял?

- Не съм, нищо не съм видял - ядосан отговори възрастният мъж. - Не ми харесва тая работа...

- Трябва да се обадя на Мишената. - Пожарникарят извади телефона си.

- Защо? Нали картината не ти харесваше? - отчаяно произнесе Оги.

- Не ми пука за картината! - категорично заяви Никола Угаров. - Полицията трябва да знае...

- Полицията е вече тук - чу се гласът на Мишената, а после вратата широко се отвори.

Комисарят бе заедно с колегата си. Оги стана от стола и се изправи до празния статив. Гого се сви на дивана, а Никола отново седна до него. Мишената ги огледа последователно и едва тогава попита:

- Защо ви е полиция?

- Последната картина на Оги също е изчезнала - реагира пръв Никола Угаров.

- А кои са другите, които липсват? - продължи комисарят, потътри стола по пода и седна.

- Всичките - прошепна Оги.

- Една е при нас - припомни му младият полицай и мина навътре, за да вижда по-добре художника.

- Тя не е хубава... - изрече Оги.

- Кажи за хубавите, които са изчезнали? - изгледа го накриво Мишената.

- „Огнен сън“, „Семейната тайна“, а сега и тази... Дори още няма име наведе надолу глава художникът.

- Семейната тайна? За каква тайна все говориш? - обади се Никола.

- Така се казва картината - обърна се Оги към приятеля си. - Бях нарисувал майка и татко пред дома...