Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 98

86

 Мишената откри Никола Угаров на работното му място. Бе около малка маса с още трима пожарникари и играеха белот. Щом го видя, Никола рязко стана от мястото си и попита:

- Случило ли се е нещо с Оги?

- Ти ми кажи... - отговори комисарят и го придърпа встрани от другите пожарникари. - Намерете си четвърти играч - обърна се той към тях.

- Излязоха пред сградата на пожарната.

- Никола, защо ме излъга за пожара в дома на Аладжов? - директно започна Мишената.

- Не съм - отговори пожарникарят и го погледна право в очите.

- Каза ми тогава, че приятелят ти е бил смъртнопиян.

- Така беше.

- Тогава какво е правил в скута на майка си?

- Нямам обяснение - отвърна Никола и допълни: - И досега нямам обяснение.

- Евлоги Аладжов винаги е на мястото на пожара... Не ти ли се струва странно?

- Подозираш ли го? - попита пожарникарят.

- Знае ли човек...

- Той е изключително чувствителен - започна Никола. - Не би подпалил никого, за да нарисува една картина.

- Дори и ако е тъпкан с наркотици?

- Ако алхолът и цигарите са наркотици...

- Сигурен ли си?

- Напълно. - Пожарникарят погледна Мишената. - Ако Оги взема наркотици, съвсем ще превърти...

- Запомни си мисълта - каза комисарят. Защо тогава винаги се навърта около пожара?

- Не винаги - замислено отговори пожарникарят. Когато намерихме скитника пред горящия храст...

- Но пак е бил там, нали?

- Двамата заедно дойдохме от дома на Асен. Няма как Оги да е подпалил храста...

- Много си сигурен! Може предварително да е подготовил всичко - прекъсна го Мишената. - Не забравяй, че приятелството е до време!

Никола поклати глава в знак на несъгласие и едва тогава продължи:

- Горенето на храста бе пиротехнически номер. Докато го видяхме и огънят изчезна.

- Сигурен ли си?

- Напълно. Храстът дори не беше обгорял.

- Как си го обясняваш?

- Много мислих - отговори Никола. - Сякаш някой подготвя огнени представления за Оги...

- Защо точно за него?

- Защото знае, че е обсебен от огъня...

- Кой е подпалвачът? - директно попита Донов.

- Нямам идея. Но не съм аз, нито Асен. Виж, скитникът ми се вижда съмнителен.

- Защо?

- Откакто се появи, започнаха пожарите. Може и да е съвпадение - добави бързо пожарникарят.

- Знае ли човек... - След тази реплика Мишената дори въздъхна. - А другите пожари? В училището, в дома на Аладжов...

- Съмнителни са - бързо каза Никола.

- В какъв смисъл?

- Ограничени са. Огънят бързо е овладян.

- Защо не го написа тогава? - извика Донов.

- Мишена, протокол, акт за пожар, експертиза и другите документи не се пишат по интуиция ядосано изрече пожарникарят. - Трябват факти, а аз ги нямам.

- Ние обаче имаме... - обърна му гръб комисарят и пое по улицата. След пет метра се сети и махна с ръка за сбогом.

87

Гого Хисарски първо надзърна през вратата, огледа обстановката и едва тогава влезе.

- Май сте имали тежък разговор - каза старецът, защото усети напрежението в ателието.

- Пак се мъкнеш - отбеляза начумерено Никола.

- Вземам пример от теб - промърмори старецът.

- Бира поне носиш ли? - попита пожарникарят.