Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 99

- Нося, ама... - и той подаде бутилката на Никола. - Няма ли нещо сгряващо, че треперя... В притвора винаги е хладно.

- Има коняк - отговори пожарникарят, замълча и добави: - Изсипали са цяла цистерна в езерото...

Гого Хисарски не обърна внимание на опита на пожарникаря да си върне за репликата за градския фонтан и седна до него на дивана. Оги, който беше седнал на стола, мълчаливо подаде бутилката на скитника.

- На Никола не му се пие ракия - каза художникът. - Само за нас е...

- Къде ти е чашата? - попита го Гого, защото видя, че и Оги пие от пластмасова чаша.

- Под статива я намерих...

Гого пъргаво стана, почти се пъхна под статива и после каза:

- Счупил си я на пет парчета... Чакай радост след пет дни!

- Дали? - недоверчиво изрече пожарникарят. Дотогава Оги могат да го приберат...

- Да не те е разпитвал Грамаданкото? - обърна се към него възрастният мъж.

- Мишената ли?

- Оня... - Скитникът повдигна и двете си ръце, за да изобрази едра фигура.

- Как разбра, че съм говорил с Мишената? - надигна се от мястото си Никола. - Да не ме следиш?

- Ами! - махна с ръка Гого. - По себе си съдя... Когато говорих с него, после целият ден ми бе мрачно... Съвсем като времето навън.

- Казах му, че пожарите са започнали от твоето идване тук - призна си пожарникарят.

- Ти повече от мен знаеш за тях - напери се старецът.

- Спомняш ли си как запали плевнята на дядо си? - Оги изведнъж попита приятеля си.

- Не ми го припомняй - начумери се Никола. - Щяхме и ние да изгорим!

- Кога? Кога? - възбудено попита възрастният мъж.

- Отдавна - отговори пожарникарят.

- А Грамаданкото знае ли? - обади се Гого Хисарски.

- За какво? - попитаха едновременно двамата.

- За изгорялата плевня.

- Минали работи - махна с ръка пожарникарят.

- Палиш пожари, а после ги гасиш - заклати глава Гого Хисарски. - На Грамаданкото ще му хареса... Стига се е зверил само на Оги.

- Не говори глупости! - ядоса се Никола. - Тогава бях на тринайсет... Откраднах една цигара от дядо, качихме се с Оги върху натрупаното сено...

- Изтърва запалената клечка и всичко около нас лумна в пламъци припомни си художникът.

- Не съм и подозирал какви ги върша! - продължи пожарникарят. - Сега знам как да угася сеновал, но тогава...

- Затова ли стана пожарникар? - попита го старецът.

- Не е твоя работа! - стана от мястото си Никола и се разходи до шкафа. А ти?

- Аз не паля - отговори бързо Гого.

- Откъде да знаем? Може затова да скитосваш. Подпалиш тук-там и бягаш!

- Не бягам - скочи и старецът от дивана. - Не разбра ли, че просто пътувам?

- Да бе...

- Я не ме обиждай! - изправи се дребничкият старец. - Четиридесет години трудов стаж имам - гордо произнесе Гого. - Оги - обърна се той към художника, - на теб ти казах, че не мога да стоя на едно място. Започвах тук, започвах там, не издържам... Стени, бюра, столове...

- Клаустрофобия имаш - отбеляза Оги.

- Не знам как се казва - отпи от чашата си старецът. - Накрая се задържах на едно място.

- Къде? - попита Никола. - В затвора ли?

- В съда.

- Тук? - недоверчиво подхвърли пожарникарят.

- Отдалеч съм аз... Работих като призовкар. По цял ден миткосвах града... Началникът го виждах само в началото и края на работния ден... Прилична пенсия имам...