Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 12
Лора Лазар
Камелия седна в стола си, постави чантата си на земята и извади водката. Отвори бюрото и изтръпна - вътре бе поставена близначка на бутилката, която стискаше в ръка.
Кой бе разбрал тайната й?
10
- Приличаш на мъжа от „Готическата тайна“- изненада се Оги. - Само дългите ти коси не пасват.
Гого Хисарски бе облечен в черен костюм и светла риза, закопчана догоре. Белите му коси бяха сресани назад и вързани на опашка.
- Никакви тайни не пазя аз- промърмори Гого Хисарски, поглади с ръка костюма и разтревожено попита: Да нямам вид на убиец?
- Не. Това е картина от един американец поясни художникът. - Грант Ууд. Определят творбата като загадъчна, а персонажите странни.
- Странен съм, така ли?
- Не. Просто си различен от снощи - отвърна Оги, взе платното и го постави върху статива.
Гого Хисарски заобиколи младия мъж и отново застана пред него.
- Не ти ли приличам на погребален агент?
- Има нещо... - произнесе Оги след краткия поглед към скитника.
- Дали някоя вдовица няма да се завърти около мен?
- Не знам.
- Защо? - изправи рамене старецът. - Не ме гледай, че съм хилав! Има още сила в мен...
- Щом казваш...- повдигна рамене художникът и продължи да изстисква боя от тубичките върху палитрата..
- Не се измъквай! - застана отново пред него старецът. - Защо да не ме хареса някоя вдовица?
- Никой няма добри спомени, свързани с погребален агент... Дори и да не е вдовица...
- Колко много думи каза! И то - наведнъж! - изненада се Гого. Повъртя се из стаята и продължи: - Зависи от вдовицата... Ако е убила мъжа си за богатството му...
- А ти имаш ли богатство?
- Тя нали има пари - напери се старецът. - А и аз не съм беден.
- Със спомени...
- Не е малко... сведе надолу глава скитникът.
- Не е - съгласи се бързо Оги.
Едва сега Гого Хисарски погледна към платното, поставено върху статива.
- Къде я беше скрил? - попита изненадано той.
- Не съм я крил...
- Нямаше я тук.
- Просто я обърнах към стената - отговори художникът.
- Защо?
- Искам да я видят едва когато е завършена.
- Че тя е готова бе!
- Не, не е.
- Навсякъде си намазал с бои. - Гого се приближи до платното, кимна утвърдително с глава и продължи: - Няма празно място. Виж сам!
- Но не е готова...
- Ти си знаеш...
Оги се отдалечи от картината. Гого Хисарски го последва, без да изтърва от поглед художника. Оги присви очи, а старецът ги затвори.
- Защо мижиш? - попита след малко Гого.
- За да усетя цялостното излъчване на творбата... Виждаш само основното, детайлите изчезват...
- Нищо не се вижда - направи втори опит скитникът, като няколко пъти примигна с клепачи.
- Упражнявай се - засмя се художникът.
- И защо си ме нарисувал там? - посочи Гого към платното.
- Нали снощи ми позира - не разбра въпроса Оги.
- Защо си ме нарисувал тук? - Възрастният мъж отиде до статива и посочи с пръст. - Уж съм отпред, пък съм в ниското... Не съм ли важен?