Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 99

Халил Чандарлъ ли? Не, драги ми, той наистина е имал причини да се страхува. Мехмед II, който, като получил известието за смъртта на баща си, яхнал арабския си жребец, призовал: „Който ме обича, да тръгва с мен“, и яздил дни и нощи, за да се възкачи на престола едва на третия ден от кончината на баща си, всъщност не се е държал лошо с главния везир Чан-дарлъ. Защото младият падишах не е бил пленник на гнева. И не е мислел за отмъщение, а за държавните дела. Всъщност не може да се каже, че е харесвал Чандарлъ, който и докато е бил принц, и при първото му царуване не го е приемал сериозно и не само това - вършел е всякакви низости и злини. Но Мехмед II въпреки деветнайсетте си години е научил какво означава да си владетел, и то не само от учителите си - видни учени, - а и от горчивия си житейски опит с предателствата. Личният му опит е показал колко са сложни подлите игри, наречени дворцови интриги, когато бил изпъден от Одрин и набързо изпратен в Маниса. Но не допуснал омразата да вземе връх над държавността. Истинската причина била липсата на консенсус с Чан-дарлъ по политически въпроси. Защото гневът е временен, а тронът - вечен. Гневът превръща златния трон в гроб на глупавия владетел, а правилната политика записва със златни букви в историята името на умния. Младият султан е знаел това. И е трябвало да отстрани великия везир не заради стореното му от него, а защото е пречел на идеите му. И то не в деня на коронясването, а в удобно време. То дошло с превръщането на младия султан във велик Завоевател. След завладяването на Константинопол... Когато първо еничарите, а после държавните мъже и учените коленичили пред него. Трябвало да се изчака.

„Най-голямата мъдрост е да знаеш да чакаш.“

Кой беше казал това? Широко скроеният молла Гюрани ли? Или блестящият ум молла Хюсрев? Или мистикът Акшемседин? Може би и тримата по различно време и едва ли със същите думи, но в този смисъл... А младият владетел е превърнал думите на великите си учители в житейско кредо. Изчакал е най-подходящия момент да отнеме живота на Халил Чандарлъ. И затова при възкачването си на трона повикал застаналия встрани Халил Чандарлъ заедно с другите везири, питайки го: „Защо страниш от мен, учителю“, като позволил да му целуне ръка. Така опитният велик везир бил пощаден за две години и половина. Вероятно през това време на очакване везирът денонощно се е самоизяждал като мен - умирам, умирам, жив съм, жив съм, ей сега ще дойдат и ще ме хванат. Но не е прекратил борбата с Шахабедин паша и останалите дворцови служители, за да се спаси. Мисля, че и аз трябваше да направя същото; трябваше да се боря. Ако не ми стигаше кръвта на рода Серхазин във вените, трябваше да се поуча от великия везир... Нещастният везир, загубил главата си, желаейки благото на държавата...