Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 97

Професорът или не беше ядосан като него, или вече искаше да приключи тази неприятна тема. Поне бяха разбрали, че тъпият Мющак няма нищо общо със случилото се. Какъв беше жаргонният израз... Да не ровим в лайната!

- Както и да е, да не бъдем несправедливи към Нюзхет -влезе в ролята на милостив проповедник Тахир Хакъ. Време беше да заровим томахавките. - Тя беше ценен научен работник и историк. И приятел на мен и Мющак.

Приятел, чийто живот, без да се замислим, бихме отнели, ако е в разрез с интересите ни, помислих си. В ума ми изплува угасналият поглед в сините очи на старата ми любов, на които не можех да се наситя едно време и ноздрите ми се изпълниха с тръпчивия мирис на виолетки... Усетих как неволно свивам юмруци. Ако можех, ако ми идеше отвътре и ми стигаха силите и даваше сърцето, първо щях да удуша със собствените си ръце тоя хитър старик, когото обичах повече от баща си, и онези двама жестоки човекоподобни, а сетне да преметна от стълбището в нищото едрото си тяло... Падни, падни, не ти е тук мястото, издигането в света не е майсторлък...

- Не тъгувай, Мющак! - опита се да ме утеши проницателният ми професор, схванал погрешно мълчанието ми. - Трябва да приемем действителността. Нюзхет е мъртва.

Да, Нюзхет е мъртва, бяхме я убили. Може би аз, понеже не отговори на любовта ми, може би професорът, защото беше оскърбила великия владетел. Аз от гняв, а професор Тахир заради разлика във възгледите... Каквато и да беше причината, резултатът не се променяше: и двамата несъмнено бяхме подлеци, но неизвестно чия подлост беше станала подтик за убийство.

17

„Цивилизацията се гради върху рухналите империи⁰

С отслабването на следобедното слънце останалият от снощи сняг отново започна да се втвърдява. Вървейки по неравния тротоар на днешния булевард „Орду“, по който гордо са пристъпвали римските императори, а османските султани са се показвали пред народа, по главния път към дворците и на двете цивилизации, се чувствах като везира Халил Чандарлъ паша. Неспокоен, напрегнат, изпълнен със съмнения. Докъде ли щеше да стигне всичко това?

Несъмнено Халил паша е усещал какво ще го сполети. Принц Мехмед II, когото се опитвал чрез всякакви интриги да държи далеч от управлението и седем години е правил всичко по силите си, за да не стане султан, се качил на трона за втори път. Дори всичко да е било в името на Великата османска държава и освен това благодарение на политиката му да са били постигнати големи победи като варненската битка, времената вече били променени. Със смъртта на Мурад II равновесието на силите в двореца било нарушено и юздите преминали в ръцете на конкурентите му. Дошло времето на същинския му враг, Шахабедин паша. Имал е всички причини да избере смъртта.