Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 101

- Познаваме се отдавна. Бяхме в същия курс, помагаше ми да взема стипендия. За лондонския университет, факултета по ориенталистика и африканизъм... Понеже познава процедурата.

Изглеждаше откровена, може да и беше писнало от онзи Четин и искаше да хлопне вратата и да започне наново в Лондон. Точно като Нюзхет, когато ме изостави и тръгна по пътя си... Четин се е оказал по-умен и я е замесил в убийство, за да не я загуби... Напуснах излезлия от контрол мой въображаем свят и продължих разговора със Сибел.

- Но каква е връзката между Акън и Нюзхет?

- Не знам със сигурност. Каза ми, че помага на госпожа Нюзхет. Изоставил по средата работата си в Лондон. Върнал се след два семестъра. Някаква нещастна любов... - по устните и се мярна разбираща усмивка. - Знаете, че Акън е гей... Влюбил се в някакъв индийски професор, той пък бил женен. И жена му била в Лондон... Знаете ги тия работи...

Откъде бих могъл да ги знам? Не ми пукаше нито за приказките на това момиче, нито за сексуалността на Акън, нито за забранената му любов. Интересувах се единствено от връзката между бившия ми асистент и Нюзхет.

- Тоест Акън е помагал на Нюзхет в проекта?

- Нещо подобно... Но не изглеждаше щастлив. Казваше, че е много трудно да се работи с жена.

- Тогава защо го е правил?

- Професор Нюзхет щяла да му осигури добра позиция в Чикагския университет... - и подчерта, мислейки, че съм изненадан: - Да, така каза.

Чаканият удобен случай ми идваше накрак, не можех да го изтърва.

- Но по какво е работила Нюзхет?

- Не знаете ли? - рече след известно време с изопнато лице.

Ето тогава разбрах причината за тази уж случайна, но всъщност отдавна планирана среща. Тахир Хакъ и двамата му съучастници ми бяха изпратили това надъхано момиче, понеже не са успели да разберат какво зная за проекта на Нюзхет. Нямаше нищо такова като раздяла на тази съвременна вещица с Четин. И дори лично тя беше стимулирала към престъплението нашата фанатизирана османска тройка.

- Не, и представа нямам - изстрелях. - Нюзхет беше много потайна. Независимо от близостта с никого не споделяше преждевременно намеренията си... Но вероятно Акън ти е намекнал, след като сте били такива приятели...

Стресна се. Бях на прав път, трябваше да продължа докрай.

- Така де, сигурно ти е казал. Какъв е бил проектът на Нюз-хет?

Зелените и очи блеснаха диво като на притисната в ъгъла котка.

- Нямам представа - и предизвикателно отметна глава. -Акън не ми спомена.

Завесата падна, пиесата свърши и вече и двамата бяхме себе си.

- А ти и не попита...

- Не попитах... - смущението и уважението в тона и бяха изчезнали. - Това не беше мой проект. Не се и поинтересувах - по лицето и се изписа стеснителност. - Не си пъхам носа в неща, които не са ми работа. Както казах, с Акън обсъждахме стипендията ми. Всъщност се видяхме само веднъж.

Не се интересувала от неща, които не я засягат; ето че се стигна до прикрита заплаха. Добре де, но аз също нямах намерение да се бъркам някому. Насила бях въвлечен в незасягащ ме проблем. Естествено, ако не съм убил Нюзхет... Погледът ми попадна върху нервно гризящата долната си устна Сибел. Момент обаче... Ако Тахир Хакъ и порочният му екип бяха толкова навътре в случая, то вероятността да съм невинен наистина беше голяма. За пръв път се почувствах спокоен. Да, може би не бях убил Нюзхет. Но трябваше да го докажа. На първо място трябваше да разбера какъв е бил проектът на Нюзхет, който се опитваха да скрият от мен. Да де, но как? Акън... Да, бившият ми асистент би могъл да ми помогне.