Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 98

И аз ги имах. Бях на местопрестъплението по времето на убийството. И не само това, ами като истински убиец грижливо унищожих всички улики. Отгоре на всичко излъгах полицията, че не съм ходил у Нюзхет. Засега любителят историк главен комисар беше повярвал или се преструваше. От друга страна, Та-хир Хакъ и свитата му вероломно разиграваха мрачен сценарий, където, кой знае защо, в главните роли бяхме Нюзхет и аз. Но най-страшното беше, че все още не знаех дали съм убил старата си любов. А Халил паша, очакващ с достойнство присъдата си... Дали наистина е било така? Достойно ли е чакал решението на владетеля? Или се е уповавал на еничарите, върху които все още е имал голямо влияние, и на висшите ръководители и се е надявал, че турският корен ще му осигури протекция и младият султан няма да му посегне? Така си е, от времето на Орхан Гази, почти сто и петдесет години, членовете на семейството му са били винаги в първите редици на властта. Пръв сред основателите на военните и гражданските организации, направили от османците истинска държава, както и на еничарската структура, един от създателите на кодекса за управление, е бил дядо му, Кара Халил паша. Може би заради това е хранил по-големи надежди от мен. Мислел е, че младият султан, когото едно време е подценявал, защото бил дете и никога не могъл да преглътне заставането му начело на държавата, ще бъде принуден да се съобразява с него. Или пък чистосърдечно се е надявал, че ако му докаже предаността си, ще бъде помилван. Не, не би могъл да направи това. Най-древното познание в украсената с чалма глава, хитра като сто лисици, е било правилото никога не бъди наивен. Наивниците нямат място нито в природата, нито в обществото. А наивен велик везир не е имал и минимален шанс в османския дворец. Дали наистина му е минавало през ум, че младият султан Мехмед бин Мурад Хан ще забрави станалото или гневът му ще премине заради семейството му, изиграло значима роля в съдбата на Великата държава и ще пожелае да се възползва от опита му, та да го вземе ако не като велик, а като обикновен везир? Кой знае. В действителност би трябвало при спомена за стореното на този упорит, неуправляем и необикновен принц мургавото му лице с рехава брадичка да пребледнее и да усети в тила си гадния дъх на палача. И въпреки ужасяващия страх, завладял душата, му той е постъпил като държавник. Щом залязла щастливата му звезда и Мурад II изпуснал сетния си дъх в одринския дворец, веднага изпратил вестоносец в Маниса и повикал принц Мехмед II на трона в Одрин.

Аз също трябва да направя необходимото. Да де, но какво е то? Само да знаех. Ето я разликата между опитния държавен мъж и неспособния професор по история. Не професор, а убиец... По-скоро нещастник, който се съмнява, че е убиец. И още по-точно някакъв тъп неудачник... А може всичките ми тревоги да са напразни? Може Нюзхет наистина да е убита от алчния си племенник? Той дори отказал да даде показания. Значи, има какво да крие. Но в нашата държава не може да съществува толкова объркано престъпление... А аз като параноик обвинявам себе си. Не параноик, а шизофреник - и параноик, и шизофреник... Аман, каквото и да е, аз, тъпакът, винаги си търся повод да се обвинявам и безпричинно изпадам в истерия. Точно като Халил Чандарлъ паша...