Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 96

- Явно Нюзхет е търсила документ, потвърждаващ убийството на баща му от Мехмед II - продължи професор Тахир. Притворил очи, се опитваше да докаже, че е по-умел лъжец от мен. - Сега разбирам защо ме питаха за смъртта на Мурад II... - и обърна поглед към Четин. - За това е бил и спорът и с теб.

Намръщеният му студент се изненада, не успявайки да се приспособи към гъвкавата мисъл на професора.

- Какво? Моля, професоре?

- Нали спорихте с Нюзхет? - смъмри го храбрият професор. Какво ли беше изпатил от тия идиоти, горкичкият. - За хуманизма на Завоевателя...

- Да, говорихме за отговорността да убиеш владетел -включи най-сетне дебелата глава на Четин.

- Не за отговорността - припомни му професорът. - За правото да убиеш... За законовата и конституционна обосновка на убийството на нарушилите реда в името на доброто на народа и държавата... Освен това престъпленията са извършвани за предотвратяването на смъртта на повече хора. Но покойната Нюзхет беше против и двете определения - и леко въздъхна, като да съжаляваше. - Прав си, Мющак, тя избираше все злободневни теми. Беше работлива и проницателна, обаче искаше всяко нейно откритие да стане събитие, всяка статия да предизвика буря... въпреки неколкократните ми предупреждения...

Въпреки предупрежденията! Значи, Нюзхет е била заплашвана.

- Никога не се отказа, жалко, че не зачиташе научния морал. Казваше: „Това ни връзва ръцете, професоре“, пренебрегвайки всичко и всички. „Важен е новият аспект“... Всъщност за Нюзхет беше важно да се говори за нея. Нямаха значение нито науката, нито моралът.

- Не става дума само за морал в науката, професоре - слюнките на развълнувания Четин се разхвърчаха до мен. Въпреки че беше убита, и то може би от собствените му ръце с ножа за писма, ядът му към Нюзхет още не беше преминал. - Хич не и пукаше за националните ценности. Не знаете ли какво говореше за Завоевателя?