Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 90

Нашият професор по история лъжеше нагло. Пред мен беше подчертал дебело, че науката не е демократично занимание и трябва да се контролира единствено от професорите. „Научната дисциплина е колкото методична работа, толкова и уважение към авторитетите в областта и се налага да приемеш тяхното лидерство.“ Би било несправедливо да се обвинява Тахир Хакъ в деспотизъм, но не бих могъл да твърдя, че много зачиташе мнението на хората, с които работеше. Но я виж как говореше пред ченгетата за консенсус и съвместна дейност. Вече напълно се убедих, че иска да предпази тримата си студенти. Явно имаше защо. Както на Невзат, така и на мен ми стана любопитно за какво са спорили Четин и Нюзхет. Но мисълта на главния комисар, когото мъглявите фрази на професора не успяха да убедят, беше насочена другаде.

- Днес сте спорили с Четин. Преди лекцията... Явно сте ги нахокали...

Тахир Хакъ впи в лицето ми обвиняващ поглед. Ти ли предаде децата, Мющак? Хайде кажи си, ти ли си нашият Юда?

Трябваше да бъда смазан. Не, най-добрата форма на защита е да се правиш на три и половина. Всички обвиняват щрауса, но понякога зариването на главата в пясъка е великолепна стратегия. Най-добрият житейски опит, добит от мама. Като видя колко невинно гледам, професорът се обърка. Да не би полицаите да са го чули от другиго? Щеше да разбере, но сега се налагаше да отговори на главния комисар.

- Спорихме... - прочисти гърлото си и се изкашля два пъти. - Да, ядосах им се. Опитали се да отменят лекцията, без да ме питат. Отвращавам се от неща, за които не съм дал разрешение.

Отново лъжа, отново опит за защита и предпазване на студентите... Какво се мъчеше да прикрие? И защо? Да не беше замесен и той? Но как? Тахир Хакъ забъркан в убийство? А защо не? Може и да го е планирал. Перфектен ум... А може идеята да ми се прехвърли убийството да е негова. Защо обаче? Професор Тахир ме обича повече от всички тези младежи... Дори от Нюзхет... Несъмнено ме обича повече от нея, но ако престъплението не е от любов, а някаква мисия... Спомни си какво каза професорът: „Не се опитвайте да отнемете и това от този алчен за успехи, гърчещ се от чувство за вина, смазан народ.“ Какво да не отнемаме? Миналите победи, останалите в историята личности, националната гордост... Значи, затова Нюзхет с нож за писма... Ако е така, защо ще се сърди на Четин? Сигурно задето не е изпълнил задачата... Защото тъпият

Мющак нехайно се е вмъкнал на местопрестъплението и после тайничко се изхлузил оттам... Отгоре на всичко взел и оръдието на убийството... Може би, докато съм бил при Нюзхет, са щели да повикат ченгетата да ме заловят... Може точно това да е замисълът. Но поради немарливостта на тези младежи, на които за нищо не може да се разчита...

- Разбирам - ме върна гласът на Невзат от недобронамере-ния историк, за когото се съмнявах, че е планирал убийството, към познатия ми мил професор. Оглеждайки се наоколо, главният комисар го попита: