Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 86

- Подобни идеи, били те добронамерени или не, се коренят в преданията, инспирирани от неяснотите в историята. Освен това лично аз изобщо не допускам, че принц Мехмед, бъдещият Завоевател, е убил баща си.

Млъкна, изгледа още веднъж присъстващите и когато никой нищо не каза, завърши лекцията с думите:

- В края на краищата целият този хаос, всички тези спорове са довели до нещо добро за държавата. След победата при Варна, с която баща му неоспоримо налага османското присъствие в Европа, става наложително синът Мехмед да постигне още по-голяма. Ето тази нужда води до завоюването на Константинопол... Така се проправя пътят към превръщането на османската държава в световна империя.

15

„В това дете има нещо потайно^с

Лекцията свърши, но Тахир Хакъ не слезе веднага от катедрата. Докато запаленото по историята множество шумно напускаше залата, развълнувана групичка от десетина студенти се струпаха около него, без да разрешат дори да стане от стола. Това бяха обичайните присъстващи на всяка сбирка; искащи препоръчителни писма за кариерно развитие, канещи го за лекция в университетите си, търсещи помощ за дисертации, публикуващи изказванията му в интернет... За мен нямаше проблем, обаче Невзат и Али стояха и се чудеха как да се справят с тази жива стена. Изглеждаха притеснени - дали защото се намираха в университета или срещу толкова известен професор. Тихо се приближих до тях.

- Ако не се намесите, ще се наложи доста да почакате.

По уморените им лица се появи приятелско изражение.

- Здравейте, господин Мющак - усмихна се леко Невзат. -Радвам се да се видим отново.

Това звучеше добре; явно не ме подозираха. Значи, въпреки затруднението ми в малката им игричка сутринта все още не ме смятаха за виновен. Може би дори ми бяха благодарни, че съм им подхвърлил Сезгин. Чудесно, не бих възразил да е все така. Усмихнах се, сякаш зарадван от срещата.

- Здравейте. Старая се да не пропускам лекциите на професора.

Невзат стисна фамилиарно протегнатата ми ръка.

- Наистина ли още не се отегчавате да слушате това? Все известни ви теми. Кой знае колко пъти сте ги чували.

Изглеждаше искрен и не смятам, че ми кроеше капан.

- Не - опитах да задоволя любопитството му. - Професор Тахир не е преподавател, повтарящ наученото. При всяко изказване внася нова информация. Всъщност историята не е разходка из неясни събития, останали в миналото. А историците не са съдебни патолози, положили съдбите на отдавна починали владетели на масата за аутопсии. С колкото и материали за отминали събития да разполагаме, всеки открит нов документ, всяка получена нова информация ни представят различни аспекти от действителността. Така че познанията ни непрекъснато се променят.

Полицейският началник изслуша с интерес изредените съвсем ненужно от мен клишета, понеже все пак бях в собствени води, и леко повдигна вежди.

- Тоест в историята не може да се говори за неоспорима действителност...

- Само в историята ли? Нали и в съвременния живот е така? Да речем, убийството на Нюзхет... Каква е истината? Кой е убиецът? Защо е убит учен като Нюзхет?