Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 85

- Така е, обаче дали защото условията са го налагали, или защото Мехмед II не е искал да товари съвестта си с отцеубийство, никога няма да разберем...

Помислих, че Четин и приятелите му ще възразят, но отговорът дойде от съвсем неочаквано място: от главен комисар Невзат...

- Хубаво, професоре, но при завръщането на трона след пет години на отдалечения от двореца със заговор млад принц не е ли имало други интриги?

Беше се изправил от задната редица, а до него - страхотният му помощник комисар Али. Кога ли бяха влезли в залата? И дали бяха чули споровете на Тахир Хакъ със студентите му?

Той погледна непознатите и попита рязко:

- За смъртта на Мурад II ли говорите? За това неочаквано събитие?

- Убедени ли сме, че е неочаквано? - попита леко поклащащият се на мястото си главен комисар. - Възможно ли е Мурад да е станал жертва на войната между дворцовите фракции?

Тахир Хакъ отново свъси гъстите си вежди.

- Моля да ме извините, но не ви познах. От кой университет сте?

По лицето на Невзат плъзна извинителна усмивка...

- Не съм от университет, господин Тахир Хакъ. Говорихме по телефона днес преди обед... Аз съм Невзат, главен комисар Невзат...

Видях как професорът пребледня и вероятно силно се разтревожи, но това беше за миг, после се усмихна спокойно.

- А, значи, вие сте главен комисар Невзат? - и започна да затваря книгите пред себе си. - Не знаех, че се интересувате от история...

- Интересувам е малко преувеличено, само обичам да чета.

Професор Тахир погледна със съмнение над очилата този

интересен човек на закона.

- Не, от въпроса ви личи, че сериозно се занимавате с история. Да, някои твърдят, че Мурад е бил отровен, дори нещо повече - че Мехмед II лично е направил това. Тази идея обаче е също толкова неуместна и безпочвена, колкото и свързването на смъртта на Алаедин Али с дворцовите игри за проправяне на пътя на Мехмед II към трона. Не може да се докаже, понеже докато в управлението на държавата е имало зорко око като Халил Чандарлъ, никой не би посегнал на Мурад.

- Защо?

Двусричният въпрос на Невзат предизвика ропот в залата. Какво целеше този полицай? Негова работа ли беше да клевети великия владетел? Докато гневното възмущение се надигаше, си помислих за Невзат. Може би и той, понеже злословеше срещу великия владетел, би бил безмилостно убит от онзи навъсен Четин, вманиачената Сибел и дори от добронравния според мен Ерол... Ами аз? Какво търсех аз по време на убийството на местопрестъплението?

- Понеже - върна ме към спора гласът на Тахир Хакъ, започнал въпреки недоволството в залата търпеливо да отговаря на Невзат - липсва какъвто и да било документ или доказателство за отравяне. Можете ли да арестувате някого, без да имате доказателства и свидетели? И ако ще обвинявате принц Мехмед в убийство, са ви нужни доказателства или свидетел от онова време. Не е ли тъй?

Главният комисар не можа да отговори. Естествено, насреща му не беше загубенякът Мющак, а великият Тахир Хакъ. Получил заслуженото си, Невзат се умълча, а професорът продължи с обясненията: