Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 84

Сега във въздуха се вдигна ръката на любимеца ми Ерол, седнал точно до Сибел... Интересно защо Четин беше толкова далече от тях? Или нещо се бяха сдърпали? Не, къде ти, те са неразделни, така се е случило.

- Да, момчето ми - каза професор Тахир на изправилия се млад историк. - Искаш да добавиш нещо ли?

Тонът на Ерол не беше нито студен като на Челик, нито пламенен като на Сибел, но и той като тях не приемаше разсъжденията на професора си.

- Но, професоре, това не си го е измислил Мехмед II, нали? Подучили са го пашите Шахабедин и Заганос.

- Напълно си прав, сред двете фракции в двореца Халил Чандарлъ желае завръщането на Мурад на трона, докато групата на Шахабедин паша поддържа младия султан... - и обърна очи към редицата на Четин. - Искам да кажа, че въпреки желанието на Халил паша Мурад до края е отказвал да се върне.

- Но накрая все пак се е предал - вметна Четин от мястото си, този път без дори да понечи да се изправи. - Две години след победата при Варна се е върнал отново в Одрин... И то благодарение на дворцова интрига... Случаят „Бучуктепе“...

Какво повече можеше да каже професорът, полека взе да сваля гарда.

- Да, голямото въстание, започнало с насъскването на ени-чарите от Халил... Еничарите директно се целели в Шахабедин паша. Той можел да се спаси единствено с бягство в султанския дворец. Всъщност промененото с варненската битка равновесие на силите започва да се проявява на политическата сцена две години по-късно. По тази причина Мурад се възкачва втори път на трона за благото на държавата.

Професорът се обърна в стола си към дъската и посочи написаната дата август 1446.

- Тогава Чандарлъ изпратил младия принц на лов. И кога-то Мехмед II влиза в Одрин, заварва баща си на трона. Много грозна и неприятна постъпка, но в противен случай нещата биха взели кървав обрат...

Стигна се точно до измъчващия ме въпрос: причините за отцеубийството. Пак вдигнах ръка, този път не за да подкрепя Тахир Хакъ, а наистина да задам въпрос...

- Професор Тахир, онова прочуто завещание на Мурад... Не беше ли писано през 1446 година? Точно преди той да отиде в Одрин... Защо? Да не се е страхувал да не убият сина му?

Без да обръщам внимание на раздразнените погледи на Четин, Ерол и Сибел, обърнали глави към мен, продължих да уточнявам:

- Ако се съди по документацията от съответния период по онова време, четирийсет и две годишният Мурад не е имал никакви здравословни проблеми. Така ли е?

Професорът кимна.

- Така е, Мющак... Мурад много добре е знаел от опит колко кървава и безмилостна игра е домогването до трона. Става ли дума за власт, бащата, синовете и братята не са важни. Проливането на кръвта им заради царството си е струвало. Поради това е искал да бъде подготвен за всякакви възможности.

Последният принос към превърналата се в открито заседание лекция беше на Четин:

- Но онова, от което се е страхувал Мурад, не се е случило. Въпреки явните интриги срещу него Мехмед II е оставил трона на баща си и се е оттеглил в Маниса...

Тахир Хакъ призна правото на напористия си студент, но не пропусна умело да внесе съмнение в отговора си: