Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 83

Разумът на помнещия ти като слон ученик претърпя катастрофа, професоре, остави ти събитията от древността, ами не може да си спомни подробности за извършеното от него снощи престъпление... Както и да е, зарадва ме не толкова похвалата, а това, че Тахир Хакъ си възвърна предишното настроение. До-като сядах на мястото си, пак ме погледна и каза:

- Възразилите също имат право. Нека си припомним как е предаден във „Войните на султан Мурад“ спорът между хитрия везир Халил Чандарлъ и Мехмед II, научил за пристигането на баща си в Одрин заради битката с кръстоносците.

Закрепи на носа очилата за четене и запрелиства страниците на една книга върху бюрото.

- Да, ето тук... - вдигна глава и изгледа залата над очилата. - Чета дословно: „Принцът отново се възкачи на трона, за да управлява, и повика в покоите си Халил паша и му рече кой, кой повика баща ми, та да пази Одрин от гяурския Константи-нийе и да премаже маджарите в Свещена война, а Халил паша беше умен везир и отговори как, принце, аз не бих се осмелил да кажа това на падишаха. Слава на Бога, падишахът дойде и вече се вземат мерки; каквото каже той, това става. Защото този враг е страшен, а ти, принце, си още нежна розова пъпка, това още не е за теб, та султанът издаде ферман да не излизаш от провинцията...“

Вдигна глава от текста. В един момент ми заприлича на Ха-лил Чандарлъ. Здравомислещ човек, търсещ мир, постоянство и стабилност. Чудно, защото по-рано го сравнявах с Акшемсе-дин. А Нюзхет - с молла Гюрани. И историята с молла Гюрани е забавна... Завоевателя бил непокорно, упорито дете. „Е, дете без бащина ласка“, казваше Нюзхет... Та нашият млад принц не си падал много по уроците и особено по четенето на Корана. Когато султан Мурад разбрал, че професорите не могат да излязат на глава с него, му пратил внушителния червенобрад молла Гюрани. При първото си влизане в час моллата носел дрянова пръчка. Като я видял, принц Мехмед попитал:

„За какво ти е тая пръчка?“

„За Вас, принце...“, отговорил уверено молла Гюрани.

„А защо за мен?“

„Баща Ви, падишахът, нареди да Ви бия с нея, ако не проявявате интерес към учението.“

И когато принцът не обърнал внимание нито на думите, нито на новия си учител и продължил да пренебрегва уроците, молла Гюрани го натупал здраво. Оттогава Мехмед се заловил здраво с четенето на Корана.

Но това е било едно време, още докато Мехмед бил в Ма-ниса или в Амасия и детският му ум хвърчал из въздуха. Мурад го възкачил на трона и макар да минали само няколко години, червеят на властта, дремещ в сърцето на младия принц, още не бил се събудил...

- Никое събитие в историята не е произволно - гласът на професора ми припомни, че дебатът продължава. - За себе си младият Мехмед е имал много логично желание. Ако би победил в битката при Варна, управлението му би се институциона-лизирало и всички във и извън двореца биха му се подчинили. Но ако победял баща му Мурад, властта му би останала под въпрос, както и станало.