Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 82

- Защо владетел, съобщил, че е предал управлението на сина си, много скоро след това ще се върне в столицата? Поради алчност за власт? Поради възвръщане на желанието да управлява? Или защото е разбрал грешката си?

Като стар орел огледа множеството от бюрото си. Никой не се осмели да отговори.

- Както казах и в началото, естествено не. Мурад се е върнал в столицата, защото кръстоносците едностранно са нарушили мирното споразумение. Още щом научили, че османската държава е оглавена от принца дете, започнали приготовления за война. Били решени същата есен да постигнат онова, което не успели зимата.

Замълча и се прегърби, сякаш усещаше на раменете си тежестта на взетото преди повече от петстотин години решение.

- Ето за това можем да критикуваме Мурад... Защото е прехвърлил властта на малкия принц. Всъщност той накрая ще осъзнае грешката си и ще се върне от Маниса. Обаче Мурад никога не е бил вманиачен по трона. Дори когато получил известието за приближаването на кръстоносците и бил призован в столицата, казал: „Имате си губернатори, те да се оправят.“ А Мехмед II смятал за излишно призоваването на баща му. Вярвал, че и сам може да се справи с врага. Тук сега е важното, преди малко го казах, но май не се разбра. Мурад се връща не за да си върне трона, а за да оглави бойните действия. Никой не би го лишил от трона.

Тъничките пръстчета на Сибел отново се вдигнаха нагоре, после се показа и слабото и тяло.

- Така е, професоре, но след блестяща победа като варненската битка, утвърдила присъствието на османците в Европа, нямаше да остане и следа от уважение към младия султан...

Сега професорът кипна.

- Ще ме прощаваш, моето момиче, но да не би Мурад II да е бил врачка, та да знае, че ще спечели битката при Варна? А ако беше загубил? А тогава какво щеше да стане? Нека ти кажа, тогава щяха да оправдаят младия принц и да хвърлят вината върху Мурад - и настойчиво се вгледа във вероятно пламтящите очи на момичето. - Не е ли тъй? - отново огледа слушателите. - За да осмислим историята, трябва да имаме предвид различните вероятности.

Замълча за момент. Помислих, че си подрежда мислите, но не, по лицето му се появи празно, безсмислено изражение. Май умът му се беше объркал. Сърцето ме сви от този застой на великолепната му памет и блестящ разсъдък. Станах прав, макар да не знаех какво искам да кажа. Разбира се, веднага забеляза едрото ми тяло. Посивялото му лице се оживи, радостна искра блесна в нерешителния допреди малко поглед.

- Мющак... И ти ли, Мющак? Давай, унищожи Тахир Хакъ...

Думите, които бяха алюзия за казаното от Цезар, когато зърнал сред убийците доведения си брат Брут, предизвикаха експлозия от смях в залата. Аз също се усмихнах накриво...

- Не, професоре, моля ви... Аз...

Заради смеха не можах да продължа...

- Исках само да попитам колко дълго е останал Мурад в одринския дворец след спечелването на войната.

- Опитва се да ми помогне - смигна с най-обаятелната си усмивка. - Защото прекрасно знае колко време след битката при Варна Мурад се е оттеглил в Маниса... Мющак помни като слон... Много повече от всички ни...