Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 80

- Мурад II не само е разочаровал младия си принц, но е противоречал на собственото си решение.

Тахир Хакъ свъси рунтавите си вежди. Не разбрах дали не хареса твърдението, или още беше сърдит на Четин заради Нюзхет. Прие го сериозно, приближи до катедрата и отпи от преполовената чаша с вода.

- Имай малко съвест, Четин - каза, облизвайки устните си. Досега не беше се случвало така да укори някой студент пред толкова много хора. Обикновено гледаше да успокои духовете и обясняваше грешката на студента полунашега, полусериозно. Явно тук нещата бяха много сериозни.

- Да, историк без съвест е по-опасен от съдия без съвест. Що се отнася до казаното от теб, прав си, Мурад II е изпаднал в противоречие със себе си. Но не познавам нито един владетел в историята, който да не го е правил. Решенията се вземат с оглед на условията за момента, но когато условията се променят и решенията се променят, нали?

Интересно... Четин прояви дързостта да прекъсне професора.

- Добре де, професоре, Мурад II е бил пристрастен към пиенето и забавленията. В едно произведение от онова време се казва: „Тъй като възкачването на господаря на престола съвпадна с цъфтежа на зюмбюлите, той беше твърде зает с веселби, забавления и удоволствия.“ Тоест ако вземем предвид тази му склонност, не можем ли да заключим, че е проявил малко слабоволие?

Професор Тахир рязко завъртя глава.

- Не само бащата Мурад, а и султан Мехмед Хан Завоевателя също е обичал забавленията. За него в „Афористично слово“ Сехави казва: „Не изоставаше от баща си в удоволствията и забавите.“ Не, голяма грешка е да преценяваме един владетел само по личния му живот. А и не е наша - на историците - работа да го съдим. Историкът не осъжда, той само предава знанията, почерпени от източниците. И, естествено, добавя свой коментар. Но едно е коментар, друго е отсъждане, съвсем различно - присъда...

Обърна се, впи гневните си пъстри очи в Четин и продължи:

- Според мен Мурад II не е проявил слабост. Може да е бил принуден да слезе от трона. Но едно е сигурно... Той не е бил алчен за власт. При това положение с лекота би загърбил света и оставил престола.

Помислих, че Четин отново ще възрази, но не го направи. Не забелязах кога, но вече се беше свил в стола. Вероятно и слушателите бяха усетили напрежението в треперещия глас на професора, та освен няколкото покашляния в залата никой не гъкна.

- Освен това - продължи професорът, - въпреки че е откликнал на призива на Халил Чандарлъ за връщане на трона, Мурад никога не е помислял за връщане в столицата.

Видях от страничните редове да се вдига малка трепереща ръка. Професорът също я беше забелязал... Въпреки възрастта зрението му определено беше по-добро от моето.

- Да, Сибел - посочи с брадичка момичето. Тонът му беше доста остър. - Кажи какво има?

Изправи се слабичко като вейка момиче. В дебелото си червено палто изглеждаше направо мършава. И нея познавах. Беше приятелката на Четин. Естествено, от пристрастените към османския период и най-вече към този на Завоевателя студентки. Да, пристрастена. Тази страна бъкаше от вманиачен народ. Такива хора силно се засягаха от атаките и обидите към каквито и да било национални ценности. Всеки от тях си имаше някакъв идол. И в страната имаше толкова много идоли, че нямаше място за обикновените човешки ценности. Така животът губеше реалност. Ама, върви им го обяснявай...