Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 68

би...

- Три и половина - повтори, сякаш беше много важно. -Госпожа Нюзхет ли се обади или...

- Тя ме потърси...

Естествено, много добре знаеше какво сме говорили. Сигурно професор Тахир вече ги е уведомил... Но се правеше на ударен, понеже искаше да провери дали не лъжа.

- И защо в позвъни?

- Да ме покани на вечеря... Обадила се и на професор Тахир.

Невзат се намръщи.

- Тахир Хакъ Бентли ли имате предвид? Известния професор?

Какво? Още ли не бяха говорили с него? Значи, бяха дошли първо при мен? Олеле, тогава сигурно разполагаха с някаква улика.

- Другият номер може да е в мобилния на жертвата, шефе - поясни Али. Започвах да харесвам този млад полицай... -Звъняхме, но не отговори, нали... Онзи телефон, регистриран на женско име.

Госпожа Берин, покойната съпруга на професора ни... Светла и памет, много добра жена беше. За да му осигури спокойна работа, се беше нагърбила с цялата бумащина.

- Момент, момент... - и разказах онова, което скоро щяха да научат. - Снощи се обади професорът. Може би към 20,30 или по-рано. Не можел да се свърже с Нюзхет... Не вдига телефона, каза. Аз предположих, че може да е изключила звука. Откъде можех да зная...

Кафявите очи на Невзат светнаха, като да беше уловил важен момент.

- Защо е звънял на госпожа Нюзхет?

- За да и каже, че не може да отиде на вечеря...

- За снощи ли ви беше поканила? - включи се Али в разговора.

- Да, нас двамата с професор Тахир... И понеже той си мислел, че аз ще отида...

- Вие също ли не отидохте? - намеси се главният комисар.

- Не, не можах. Нюзхет се обади в последния момент... Ако ви се обадят в три и половина да ви канят на вечеря... В това отвратително време... Казах, че няма да мога.

- Ясно защо са били приготовленията в кухнята - вметна Али, отлепвайки гърба си от библиотеката. - Да бяхте отишли, професор Мющак...

Още веднъж професор Мющак... Това означаваше ли сближаване и с Али? Не зная, но младият полицай продължаваше шеговито:

- Госпожа Нюзхет щяла да ви приготви страхотна трапеза... Готови мезета, вино, плодове, сладкиши и прочие... Истинско угощение...

- Но останало недовършено - прекъсна го Невзат. - Някой влязъл в апартамента...

Кой е този някой, аз ли? Или онзи, който и е надянал герда-на по-късно? Човекът, сложил и огърлицата... Друг ли имаше?

- Кой е открил трупа?

Думите сами изскочиха от устата ми. Помислих, че ще ги предизвикам, но не.

- Сезгин... Племенникът на госпожа Нюзхет... Пристигнал около 21,00... Трябвало леля му да подпише някакъв документ. Като слязъл на долния етаж, заварил вратата открехната...

Открехната ли? Не, аз я затворих напълно... Сигурен съм в това... Дали пък съм сигурен? В тази паника... Да намеря Нюз-хет убита... И да си мисля, че аз съм го направил... Как да съм сигурен тогава какво съм направил? Може би наистина върху шията на Нюзхет е имало огърлица, може и да не съм затворил вратата на излизане...

- Да, вратата била открехната... Господин Сезгин позвънил и като не получил отговор, влязъл и намерил трупа на леля си - впи поглед отново в лицето ми Невзат. - А вие познавате ли Сезгин?