Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 70

- Не мисля, че има нещо общо с кариерата и - избълвах внезапно. Не зная защо го казах, май езикът ми вече не се подчиняваше на ума. Навярно накрая и аз като Разколников нямаше да издържа терзанията на съвестта и щях да си призная зверството. Като видях смаяните погледи на полицаите, опитах да се стегна. - Нали казахте известен историк... Тоест не мисля, че има професионална завист. Всички историци и се възхищаваха.

- Възхищение - повтори Невзат. - Където има възхищение, има и завист. Много престъпления се дължат на нея. Някой от колегите на госпожа Нюзхет, който толкова силно и е завиждал...

Мисля, че вместо направо да попита завиждахте ли и, от учтивост говореше със заобикалки.

- Прав сте... В нашата професия също има много завист, но не съм чул професорите да се избиват заради това.

- Искате да кажете, че не познавате някой, с когото да са се карали и да са били на противоположни мнения - каза, но не изглеждаше убеден. Поглаждайки закритата си от еднодневна брада челюст с дебелите пръсти на дясната ръка,опита по друг начин. - Доколкото знам от мама, историята е наука, в която важни са коментарите... Не казвам, че документите не са, но историците могат да ги тълкуват по различен начин. Тоест да кажат черно на бялото. А има и много деликатни теми.

- Деликатни ли?

Притесни се като аматьор срещу специалист, изпитващ затруднение с репликите.

- Имам предвид следното. Има султани, които за нас са свещени.

- Като султан Мехмед Завоевателя - накара го Али да изплюе камъчето. - Велик владетел, гордост за цялата нация.

- Да, нека вземем султан Мехмед Завоевателя - подкрепи младия си колега Невзат. - Ако грешим, моля, поправете ни. Разбрахме, че госпожа Нюзхет е била интригуващ историк... Което говори, че е обичала да срива общоприетите възгледи, да прави потресаващи, дори възмущаващи другите тълкувания, така ли е?

- Точно така, господин Невзат... Чудно как успяхте за такова кратко време да стигнете до толкова правилно заключение.

Успокоен, се облегна в стола.

- В спалнята на госпожа Нюзхет... - и посочи книгата на Бабингер върху бюрото. - Намерихме същата книга.

Леко разперих ръце и кимнах без никакъв признак на изненада.

- Нормално е... И Нюзхет като мен беше специалист по класическия османски период. А султан Мехмед Завоевателя е най-изявеният владетел от онова време. И макар тази книга да съдържа малко ориентализъм, все пак е най-доброто изследване за Завоевателя.

- Да, дотук е нормално - отново се изправи в стола Невзат. - До книгата имаше и едно списание.

Невероятно, полицаят беше достигнал до моята гледна точка. Дали не мислеше по същия начин? Щях да разбера, стига да бях търпелив и да продължа играта на наивност. Попитах с престорено любопитство:

- Историческо списание ли?

- Не... Точно това ни се видя интересно. Не историческо, а литературно списание...

Погледнах го въпросително:

- Това също е нормално. Нюзхет много се интересуваше от литература.

- Но не съвременно, а отпечатано преди трийсет години списание... Сякаш не случайно попаднало, а търсено заради една статия в него. И по-интересна е темата на статията...