Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 58

- Братоубийството съществува отдавна... - прекъснах го. Явно твърдението ми го беше притеснило, защото отново прибягна към тютюна; продължих да говоря още, докато се протягаше към току-що оставената пура.

- Както знаете, когато Каин е убил брат си, не е имало нито Османска империя, нито султан Мехмед Завоевателя...

- Прав сте - каза, без да бърза, намествайки пурата между устните си. - Но не забравяйте тамошната власт. И то преди да има държава... Да бъдеш единственото момче в семейството и да заграбиш всички територии и, внимавайте, всички женски... Можем да го наречем традиция. Станал едничкият собственик на властта за вечни времена - усмихна се иронично. - Нека си спомним какво казват: Държавата е толкова целомъдрена, че не може да бъде съпруга на двама мъже едновременно...

Всяка къща си има покрив... Спасителят на света, бил той цар или пророк, е винаги самотен герой.

Помълча малко, отърсвайки пепелта от яката на шикозното си сако.

- Героят винаги трябва да е самотник. Е, да се върнем на принц Хамлет... Ставайки крал, чичо му придобил както държавата, така и майка му... Хамлет бил на път да полудее... И майка му, и кралството... Накрая все пак полудява... Както знаете, това е краят му. И на държавата, разбира се... Вашият умен падишах сигурно отрано е проумял горчивата истина, вероятно още като принц в Маниса... А може би още по-рано, като дете в Одрин... Още преди да се срещне с молла Гюрани... По времето, когато не е учил четене и писане... Нещо е подочул от кулоарните мълви...

Каква изненада! Професорът на Шазие да знае толкова подробности за Завоевателя! Изведнъж схванах, че се заблуждавам. Ах ти, тъпа главо, как само се надценяваш! Не, Фройд не се интересуваше от мен... Аз не му бях пациент, той също като Нюзхет преследваше Завоевателя... И също като нея искаше да се възползва от мен. Така де, след „Достоевски и отцеубийството“ следва султан Мехмед Завоевателя и...

- Да, по онова време никой не е предполагал, че това упорито и свободомислещо момче ще стане една от най-значимите фигури в Средновековието. Нито пък той самият. Наясно е бил единствено с ежедневно растящия страх. Който е липсвал у бащата на принц Хамлет. Понеже крал Хамлет не е знаел, че ще бъде отровен от брат си и е бил спокоен... Затова си заспал безгрижно в дворцовата градина и така вероломният му брат необезпокояван вкарал отровата в ухото му... Принц Мехмед обаче е познавал кървавите обичаи. Знаел, че прадядо му Осман е наредил убийството на собствения си чичо Дюндар бей - в погледа му отново се появи онзи смущаващ блясък. - А Дюндар е искал да се спогоди с генерал-губернатора на Византия, нали?

Сметна мълчанието ми за съгласие.

- Ето как османците леят кръвта на най-близките си роднини. За жалост това не е краят; членовете на династията продължили да отнемат живота на близките си. И с право младият принц още преди да стане завоевател, е бил обзет от ужас: ами ако Алаедин Али му посегне... Батко му, който, без да се замисли, му подарил дървения си кон? И то при наличието на справедливия и съзнателен баща, обичан от всички... Но един ден бащата ще почине...