Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 57
Ахмед Юмит
- А вие? Не се безпокойте, просто любопитствам. Та кога ви обрязаха?
Що за безсмислен въпрос? Започвах да се ядосвам. Идеше ми да река какво те засяга, но не можах. Сетих се за Шазие... Ако тя ме беше пратила тук, явно бях на психосеанс. Нямаше смисъл да усложнявам положението си още повече, държейки се грубо. Браво, Мющак, бъди възпитан както винаги... Пък може би тези въпроси бяха нужни...
- Нужни са - рече и леко отмести ръката с пурата. - Вярвайте, че са ми много нужни.
За да не покажа нетърпението си, се усмихнах възможно най-разбиращо.
- Жалко, но аз бях обрязан късно. На седем години като Мехмед II...
- Странно съвпадение - рече, дърпайки дълбоко от пурата. Продължаваше да ме наблюдава заинтригувано като археолог древни находки със сините си или зелени очи, така и не разбрах. - Действително странно... А спомняте ли си дали майка ви плака? Имам предвид в деня на обрязването...
Неволно свъсих вежди. Вече едва удържах напиращия гняв, повишаващ тона ми.
- Не си спомням... Защо?
Резкият ми въпрос не му направи впечатление, опитваше се да разчете като съвършен перископ всяко движение и всяка мимика по лицето ми.
- Просто питам... Нищо, да се върнем на въпроса, на историята... Аз оприличавам вашия султан Мехмед Завоевателя на принц Хамлет...
Принц Хамлет... Известният герой на Шекспир... Нещастният датчанин, чийто баща крал бил убит от чичо му... Принц Хамлет и султан Мехмед Завоевателя... На ти двама герои без никаква връзка помежду им...
- Чакайте, чакайте, не се намръщвайте веднага. Като казвам Завоевателя, имам предвид принц Мехмед... Още преди да стане султан...
- Тоест Мехмед II - поправих го. - Но между принц Мехмед и принц Хамлет има голяма разлика... Преди всичко бащата на Мехмед II не е бил убит...
Баща му не е бил убит... И когато мъжът с кеф духна дима от пурата в лицето ми, внезапно ми светна... Разбрах кой стоеше насреща ми: Зигмунд Фройд. Да му се не види, Шазие ме беше изпратила при бащата на психоанализа. Ама нали съм си наивен. Не се изненадах да видя насреща си от плът и кръв човек, умрял преди повече от седемдесет години, а се чувствах длъжен да защитавам познанията си, смятайки, че западен учен иска да съпостави исторически събития.
- Никой не е убил Мурад II, падишахът си е умрял от естествена смърт...
- Сигурен съм в това, вие сте историк... Щом казвате, че Мурад не е бил убит, значи е така. При това от родния си брат... Как се казваше онова момче, предадено на палача... Мустафа... Ако Мустафа е бил оставен жив... Когато позаякнел... Може би като чичото на принц Хамлет щеше да убие бащата на Завоевателя... - остави пурата на пепелника. - Тези неща са често срещани както в нашите династии, така и във вашите дворци. Когато претендентите за престола са повече от един, кръвопролитието е неминуемо.
Да, както и предполагах, щеше да спомене
