Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 56

Подиграваше ли се, или наистина желаеше да научи - не ми стана ясно. Макар и блясъкът в светлите му очи да не ми се виждаше искрен, трябваше да потвърдя:

- Така е... Тези две фамилии векове наред са си съперничели. За да бъдат разбрани османците, трябва да се познава историята на Хабсбургите. И обратното... Каприз на съдбата ли да го наречем, историческа логика ли, но краят им е един и същ...

В края на Първата световна война и двете фамилии по печален начин се оттеглят от цивилизацията.

Леко кимна, сякаш показваше уважение към логиката на великата наука, наречена история.

- Но принцът ви е нямал и представа от това - каза, оставяйки пурата си на пепелника. - И той като всички момчета е имал противоречиви чувства към баща си. Може би единствената му действителна цел е била да стане султан. Тоест да завоюва силната играчка на баща си. Това е по-сложно от онова невинно желание на момчетата да отвоюват майка си...

По устните му се изписа крива усмивка.

- Не зная дали сте на същото мнение, но властта е по-опасна от жените. Естествено, младият ви принц е бил наясно с риска... Няма лошо в стремежа му към бащиното място. Защото така е бил възпитаван - да стане султан - въздъхна притеснено, сякаш се поставяше на мястото на младия Мехмед. - Обаче неговият страх не е като нашите.... Това не е само страхът от ско-пяване, а от овладяването на Великата държава... Но преди да стигнем дотам, трябва да анализираме проблема със скопява-нето. По-скоро с обрязването... Обрязването на момчетата не е само религиозна или здравословна операция, същевременно е и един вид отказ от майката. Не ме гледайте така подозрително... Това е истинска церемония... Внушителен ритуал... Спомнете си тържествата по обрязването на синовете на Мурад II... Празненствата в Одрин за Мехмед II и брат му Алаедин Али... Мехмед е още на седем години... Празненството за обрязване... Колко неестествено... Една част от органа ви...

Възрастният мъж се усмихна игриво като малко момче.

- Аз дори не си спомням това... - облегна се спокойно. -При нас, евреите, това се прави колкото е възможно по-рано. Осем дни след раждането на момчето... По възможност в синагога...

Евреин ли беше? Стана сериозен, сякаш разбрал, че се питам за етническите му корени и религията. Засрамен се отдръпнах в стола.

- Не се бойте, тук можете да изкажете всякакви предположения - и отново се протегна към пурата. - Включително за юдейството. На младини много се натъквах на тези обреди...

Кой ли е този досаден човек, помислих си, а той промърмори, преди да си отговоря:

- Изненадващото е, че по-късно ме обвиниха в сътрудничество с враговете на евреите...

Накрая намести пурата между устните си и дръпна дълбоко. И докато сребристият дим изпълваше стаята, отново ме погледна с оня искрен, сякаш успокоен вече поглед.