Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 49

Не, не, това си е ясно. Говоря за друг раздел на науката за престъпленията. Онзи, който се прилагаше на практика... Какъв беше? А, криминалистика... Откриването на действителния извършител и как е протекъл случаят... То е ясно кой е извършителят, но е загадка как е извършено престъплението. Такива ми ти работи, мой човек... „Загадката в този филм лесно се решава.“ Баща ми много си падаше по криминални филми и романи. „Криминалните романи са като математически задачи, момчето ми. Местата на цифрите са заети от хора, а на действията - от случаи.“

Ех, да беше жив сега. Щеше да намери изход. Дали? Не си спомням татко да се е занимавал с проблемите ми. Ако беше жив и се бях осмелил да споделя с него случилото се, първо щеше да ми залепи шумна плесница, после да вдигне слушалката на оня старомоден черен телефон, да каже: „Ало, криминалният отдел ли е? Господин полицай, искам да ви уведомя...“, и да направи всичко по силите си да получа най-тежката присъда. Според него грешките не можеха да останат ненаказани. „Ако индивидът не изпълнява съвестно задълженията си към обществото, бъркотията ще навреди на цял народ...“ И поне членовете на нашето семейство не биваше да имат прегрешения. Какъв голям срам...

Нейсе, нека не забъркваме покойния ми баща в това. Нали Шазие казваше: „Влезеш ли в кашата, не можеш да излезеш. Нелогично е да се опитваш да разрешиш всеки житейски проблем...“

Да, ясно е, че аз трябва да реша тази загадка. Историк, който разследва престъпление... И как да стане това? Идея си нямам. Но ако не я разреша за себе си, то под светлината на сто-ватовата крушка над главата ми в полицията, в студената стая за разпити и с циститните болки, когато съм принуден често да ходя до тоалетната...

Наистина каква разлика можеше да има между разплитането на престъпление и изясняването на историческо събитие? Не я знам, обаче и двете започват със задаване на въпроси.

Защо Мурад II е пожелал да остави трона на сина си, още дете? Защото бил уморен, непретенциозен и широко скроен и не бил амбициозен като сина си Мехмед II, завладял Константинопол едва на двайсет и една години. Заради това... И не само... Омръзнали му били дрязгите и интригите в двореца. Караниците между хората на великия везир Халил Чандарлъ и везирите на девширмето като Шахабедин паша... А нека не забравяме и убийството на любимия му син Алаедин Али Челеби.

Хубаво, професор Тахир може да сметне такъв отговор за удовлетворителен. А какъв въпрос би задал дознателят, който разследва нашия случай?

„Какво правехте точно преди началото на прословутата ви амнезия?“

Логично, правилно беше да се започне с този въпрос. Добре, отговарям, говорех с Нюзхет по телефона. Приех поканата и за вечеря. Но въпреки това продължих да размишлявам по нея.

„Какво размишлявахте по поканата?“

Защо така внезапно се беше обадила старата ми любов, която толкова години не се сети за мен, защо ме покани вечерта на същия ден, какво се криеше зад това бързане, зад тази вне-запност...

„А разбрахте ли?“

Тогава мислех, че съм разбрал. Защо да лъжа, в момента бях толкова обнадежден. Значи, след години Нюзхет беше проумяла, че ме обича. Значи, закъснялото ни с толкова години щастие... Но не било тъй...