Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 50

„Откъде знаете, че не е било?“

Защото беше поканила на вечеря и професор Тахир. Поточно важният гостенин е бил той, аз съм бил прибавен по-късно в списъка. Обидно, но истина. А аз глупакът реших, че старата ми любов не е устояла и се връща при мен. Така че целта на поканата, лазанята и виното не е била връщане към старите хубави дни.

„А каква е била?“

Не зная, може би да се покаже мила към професор Тахир... Може да и е хрумнала нова идея. Важна теза, с която да изуми света. Среща на психологията с историята. Някакъв психологическо-исторически проект... За един султан. Не, това не е достатъчно ориенталско. Психологически профил на един османски султан... А защо не? Нали Фройд е разработил теза за отцеубийството въз основа на Достоевски?

„Сиреч жертвата е подготвяла теза по султан Мехмед Завоевателя и отцеубийството?“

Не мисля, че много би се задълбочила в проблема с отцеубийството. Що се отнася до последната воля на Мурад II... След като наредил да бъде погребан в Бурса до любимия си син Алаедин Али, разпоредил: „Който и от рода и синовете ми да умре след мен, да не го полагат до мен...“, като това, дори да показва в известна степен чувствата му към останалия тогава единствен син, би било пресилено, изхождайки от този документ да се твърди, че необичаният от баща си Мехмед II е искал или наредил убийството му. Колкото и ужасно да е усещането, че баща ти не те обича, спокойно мога да твърдя като изпитал това усещане, че болката, постепенно прерастваща в гняв, трудно би подтикнала човек към убийство. Всъщност не мисля, че и Нюзхет би обърнала внимание на такива слухове, защото - както и професор Тахир - изграждаше тезите си въз основа на действителни документи. Не, не е имала намерение да доказва, че Завоевателя е отцеубиец, вероятно е съставяла психологическия профил на един от най-необикновените в историята владетели. За да осъществи грандиозния си проект, е искала да получи подкрепата на все още влиятелния в международните научни среди професор Тахир.

„А тя споделила ли е проекта си с него?“

Не зная, не ми е говорил за това. Всъщност нямаше и удобен момент. Говорихме по телефона... Но мога да разбера дали е споделила.

„Естествено, ако такъв проект съществува?“

Би трябвало... Нюзхет не прави нищо безпричинно. Е, това го разбрах доста по-късно. Но вече съм сигурен. Може би има причина и за връзката ис мен. Поради великолепната си по онова време памет бях най-желаният асистент на професор Тахир. Може би Нюзхет е възнамерявала да се сближи с него чрез мен. Я, за това изобщо не бях се сетил досега...

„Да не би да клеветите жертвата, понеже ви е изоставила?“ Да, не бива да приказвам такива неща - ако бих бил подложен на разпит, бих се издал. Ето как трябва да отговоря: Нюзхет беше много умна. Ако е имало такъв проект, сигурно е искала да въвлече в него и Тахир Хакъ, поради което го е поканила на вечеря.